Култура / Брой 5 (2998), Май 2023

Изложба Genesis на Юлиян Табаков в галерия „Райко Алексиев“ (30 март–17 април 2023)  

Юлиян Табаков е театрален художник. Това предопределя и начина, по който подхожда към изложбените си проекти. Те са тотални визуални инсталации, в които зрителят се потапя, а после дълго ги носи в себе си. Неговите изложби са мислени през пространството на галерията като сцена, през предмети, живеещи между реалното и нереалното, между живото и мъртвото, между светлината и тъмнината, през умело модериране на зрителната гледна точка, както и през разказани вътрешни истории, повече или по-малко скрити сюжети.

Когато през 2015 г. Табаков показа гигантските актови фотографии на 81-годишната актриса Златина Тодева в галерия „Райко Алексиев“, беше ясно, че тази творба не може да остане единичен експеримент. „Мигновения“ беше необичайна изложба, не само заради смелостта да се прекрачат табутата около голото тяло на старостта, но и защото се усещаше, че поставя началото на разговор с публиката. В него става дума за цикъла на живота, за раждането и смъртта, както и за мястото, което заема човешкият живот в една по-мащабна картина. В нея всичко е свързано, всеки елемент е част от едно цяло, видимото и невидимото, животът и смъртта, човекът и природата, земното и божественото.

Лаконичната експозиция „Мигновения“, бе последвана през 2021 г. от „Портрет на умиращ Титан“, отново в същата изложбена зала. Този път тя бе напълно затъмнена, съвсем подобно на театрална сцена, на която е разгърната историята на горяща гора (Витоша), съпътствана от атрибути на разрушителното човешко присъствие. Композиция от рога, трофеи на цивилизация.

Днес Юлиян Табаков представя последната част на своята впечатляваща изложбена трилогия Genesis. Въпреки че е в края на този епичен цикъл, тя спокойно би могла да постави и неговото начало. Както и предходните тя използва даденостите на залата. Помещенията на галерията разделят темата в две части. Преддверие – въведение, и голяма сцена с централна фигура – метафоричен образ, който не се нуждае от текст. За тази драматургична постановка галерия „Райко Алексиев“ е особено подходяща със своите малка първа и голяма втора зала – висок бял куб, сега облян от естествената светлина, нахлуваща през прозорците на оберлихта. И отново в първата малка част е синтезирано основното послание на проекта. В тъмнината е проследена, а и прочетена историята на света. Това е направено пределно ясно в композиции от обекти, апликирани на черните стени. Текстовете са от първата книга на Библията, Битие: В начало Бог сътвори небето и земята… И биде светлина… и отдели Бог светлината от тъмнината. Три черни листа хартия, закачени на стената, са прерязани на две с въже, представяйки с лекотата на оригами божествения жест, който разделя светлината от тъмнината. И се създадоха светилата и звездите. И нека застанат на небесния простор. Черен лист хартия е обсипан с жълти стъклени птичи очи, звезди, които блестят на нощното небе. Нека произведе водата изобилно множество твари и птици да хвърчат по небесния простор. Експлозия от птичи глави, пернати, пъстри и лъскави. И идва моментът за ден VII, почивката. Пред бяла стена е поставено голо дръвче с една жълта ябълка. Райската градина, очакваща Адам е Ева, а над нея Бог като дървена африканска маска. И си почина Бог на седмия ден, а нищо нямаше и нямаше човек. И беше създаден човек от пръстта из земята и му се вдъхна в ноздрите жизнено дихание; и човекът стана жива душа. И създаде Бог градината в Едем, и постави там човека. В следващите дни на Битието човекът започва да замества природните райски материали с изкуствени. Женската гърда със силиконов имплант, райското дърво със система от хромирани тръби, а поръчаната по пощата биволска глава идва прецизно опакована в черен найлон с транспортни етикети. Някъде тук се появяват и текстове от „Панчадаси“ на Видяраня (1300–1391), обясняващи сътворението на Вселената, появила се първо като идея, като мисъл.

Разказът в тази интензивна първа част на изложбата протича по начин, напомнящ пиктограма. Съчетание на предмети и текстове, подредени в редица. Тук повече от всякога личи специфичното отношение, което има Юлиян Табаков, към предмета. Както и преди това, в значително по-камерната изложба „Реално/Привиднореално“ от 2022 г., показана в „Топлоцентрала“, той борави с определени обекти маркери. Животински кожи, еленови рога – трофеи, хербарии, части от мебели. Всички те са предмети с история, намерени след многократна употреба, след друг живот, за който не знаем нищо, но можем да гадаем. Обсесията към такива, малко или много, реквизитни материали е присъща на художника, тя е в основата на неговата лексика, на начина, по който той артикулира в изложбеното пространство идеите си. Галерията се превръща в прекомпозиран театрален гардероб, в склад, в чиято тъмнина оживяват забравени вещи. Към избора им без съмнение Табаков подхожда с интуиция, но и с натрупана във времето култура, която черпи с лекота от различни източници, от текстове до пътувания и лични преживявания.

Склонността към съставяне на една голяма, тотална картина, в която зрителят е призован да стане част, присъства и в изложбата Genesis. Голямото пространство на галерията е заето от гора – 80 на брой обгорели дървени греди. Те са събрани от три стари опожарени къщи и по тях все още стоят изкривени пирони, прорези от сглобки и всякакви други следи от минал живот и разруха. Нищо в техния изложбен вид освен металните стойки, чрез които са поставени изправени, не е предизвикано нарочно и моделирано от автора. Извадена от контекста на своето минало обаче, гората остава извън времето, тя се превръща в универсално човешко присъствие, образ на страдание, примирено с безкрайността на времето. Юлиян Табаков нарича тази работа „БЕЗ ИМЕ, за спасителите и спасените“ и я свързва с диалог от „Аз съм Това“ на индийския гуру Шри Нисаргадатта Махарадж. „Питащ: Ето снимка на дете, убито от войници. Това е факт – и те гледа в упор. Не можеш да го отречеш. Кажи сега, кой е отговорен за смъртта на детето? Нисаргадатта: Никой и всички. Светът е това, което се съдържа в него, и всяко нещо влияе на всички останали. Ние всички убиваме детето и всички умираме с него. Всяко събитие има безброй причини и безброй последици. Безсмислено е да водим сметки, нищо не може да се проследи.“

Над черната гора летят три бели колосани ризи със заплетени ръкави. Чисто композиционно те маркират още един визуален терен, този на божественото триединство. Връзката между земята и небето. Тази мащабна инсталация, въпреки множеството детайли и напластявания на смисли, е успяла да остане в голяма степен независима от авторската интерпретация. Тя има възможност да посрещне тялото на зрителя сама и да се свърже с него, създавайки смисъл без допълнителни посредници.

Въпреки, че работата на Юлиян Табаков изглежда като продукт на дълъг изследователски процес, на предварителен план с предначертани стъпки, аз вярвам, че до голяма степен изложбите му са резултат от силно развита интуиция. Тя направлява и мобилизира работата му в определена посока като отреагиране на лични духовни търсения, житейски колизии и емоционални върхове и спадове. Опитът му на сценограф му позволява да изгради изложбата като силно въздействаща мащабна визуална сцена. Тотален спектакъл, събиращ широк кръг от последователи. 

Изложбеният цикъл Genesis и отделните негови серии се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Столичната програма „Култура“, Националния фонд „Култура“ и Кояна Тренчева.