Култура / Брой 5 (2998), Май 2023

„Момичето и смъртта“ в Балет „Арабеск“. Хореография Мириам Енгел, музика Франц Шуберт, авторска музика Игал Миртенбаум, художник Елица Георгиева, репетитор Олеся Пантикина. Премиера – 31 март, 2 април 2023 г.

Седем стола, надвиснали високо над сцената, препращат към арт инсталациите на Дорис Салседо и нейните истории за болката и времето, разказани през обикновени предмети. Появява се Момичето, боса и крехка, през нея ще протече цялата история – низ от трансформации. На преден план е огледалото на оркестрината, чиято повърхност ще отразява смисли и ще умножава значения, сякаш изтръгнати от нечия памет. Разпознава се почеркът на израелската танцьорка и хореографка Мириам Енгел, позната у нас със спектаклите си „Самотни хора“ (The Lonеly People) и „Будна младост“ (Youth Awake).

В „Момичето и смъртта“ тя продължава изследването си за граничните състояния на човека, изправен пред края, изоставен и безутешен. Действието се развива в някакво пространство между „тук и сега“ и „там и отвъд“. Като отвъд може да е всичко, защо не и Луната? В дъното на сцената се появява група хора или митични същества, дошли от места, където човекът не пристъпва, а се рее, сякаш е в безвъздушно пространство.

Действието се развива в зоните на танцовия и движенческия театър. Наслагват се символи, а напрежението пулсира и нараства в миговете, когато Момичето – в изпълнение на Даниела Иванова, изгражда емоционално драматичния си образ въз основа на хореографския текст на Мириам Енгел. Момичето е в постоянно движение, като посоките на движението са провокирани от групата фантасмагорични същества, сякаш слезли от старинни литографии или футуристични картини.

Фантазията, проведена през езика на тялото и костюма, е лаконично продължена от импровизации и преходи, които хореографката структурира въз основа на класическата творба, продължена от съвременна музика. Поетичността на Франц Шуберт – Струнен квартет №14 в ре минор „Смъртта и момичето“, с темата от вокалната композиция върху поемата на Матиас Клаудиус – източник на редица интерпретации в съвременното изкуството, и тук е символ на ужаса от предстоящия край, жаждата за живот и мекотата на смирението. Поетичното страдание се прекъсва, надгражда, прорязва от авторската музика на Игал Миртенбаум. Камерната творба на Шуберт се разраства до голяма музикално-хореографска форма, а колажът, създаден от кратки, започнати и недовършени хореографски разкази, се свързва чрез музиката и изразителността на самия жест.

Хомогенната група от началото се разпада, атомизира и пред зрителя преминават най-разнообразни персонажи – ангел на смъртта, жена с криле, клоун, жена с опашка, боксьор, супермен, жена в червено, астронавт… Загатнатите теми и персонажи се развиват чрез интензивни ритмични пулсации и неочаквани промени.

Художничката Елица Георгиева разработва образите през естетиката на карнавала и чрез детайли като червена боксова ръкавица или крива клоунска усмивка. Усмивката прави клоуна тъжен и препраща към територията на Едуард Хопър и неговия клоун (Soir Bleu, 1914 г.), който на свой ред напомня за филма „Жокер“ на Тод Филипс.
Сред достойнствата на премиерния спектакъл е свободата, предоставена на зрителя за асоциации, и е напълно възможно всеки да има своята версия за „Момичето и смъртта“. Но чрез мотива I love you, който Момичето при всяко докосване повтаря като счупена механична кукла, се създава обединяващ, характерен за хореографката образ. Чрез него Мириам Енгел изразява отношението си към света, превърнал хората в странни анонимни същества. Единствен изход е движението, чрез което е възможно случайно да дойде спасението.