Култура / Брой 7 (3000), Септември 2023

„Има спектакли, които не се играят дълго, но остават в професионалния багаж на актьорите.“ Сценографът Владимир Аншон за последната постановка на Младен Киселов, създадена в Естонския национален драматичен театър

През юни 2023, когато режисьорът и педагог Младен Киселов щеше да навърши 80 години, в Двореца в Балчик, а след това и в София беше показана изложба, посветена на последния му спектакъл „Петдесетница“, създаден в Естонския национален драматичен театър. Автор на изложбата от 12 ескиза, фотографии, макет на декора, е художникът Владимир Арвидович Аншон, сценограф на постановката, който дойде у нас, воден от дълбока признателност към личността и делото на Младен Киселов. В София изложбата се случи благодарение на Театър 199, където режисьорът е направил някои от значимите си спектакли, и на Столичната библиотека. Куратор беше Майя Праматарова.

Пиесата „Петдесетница“ е част от трилогия на известния английски драматург Дейвид Едгар (род. 1948 г.). Премиерата на спектакъла е през май 2012 г. Той е обявен за най-добрата постановка на годината, а работата на Аншон е удостоена с Държавната награда на Естония в областта на културата.

Младен Киселов, който работи в четири държави, получава театралното си образование в ГИТИС в Москва, в класа на Анатолий Ефрос. В историята на българския театър са вписани редица негови постановки – „Човекоядката“ от Иван Радоев, „Театър, любов моя“ от Валери Петров, „Лазарица“ с Григор Вачков, „Опит за летене“ „Образ и подобие“ от Йордан Радичков, „Сако от велур“ на Станислав Стратиев. По-късно той продължава дейността си в САЩ, а в края на живота си – в Естония.

Двамата с Владимир Аншон се запознават през 2008 г., скоро след преместването на режисьора в Естония. Една неслучайна среща, както ще стане ясно по-късно. Младен Киселов държи да работи точно с него върху „Петдесетница“, защото освен сценограф Аншон е и реставратор. През 2011 г., преди началото на репетиционния процес, те предприемат своеобразно поклонническо пътуване до най-важните български манастири и църкви – Боянската църква, Рилския манастир, до Пловдив и Несебър, за да се докоснат до православното архитектурно наследство. В пиесата на английския драматург, която Аншон определя като интелектуална драма, основният протагонист е една старинна фреска, открита в църква в неизвестно балканско градче и впоследствие разрушена в името на политическата целесъобразност. „Петдесетница“ засяга темата за разделения свят, за генезиса на европейската художествена култура от ранния Ренесанс и взаимодействието ѝ с културата на православния Изток. С проблемите, които поставя – за бежанците и за конфликта между културите, пиесата днес отново се оказва актуална. След като се запознава с нея, световноизвестният естонски композитор Арво Пярт дава разрешение в спектакъла да се използва негова музика от албума му Arbos. Едгар, който е гледал спектакъла в Естония, твърди, че това е най-добрата постановка на пиесата му извън Англия.

Владимир Аншон е роден през 1963 г. в Нижни Новгород, във вените му тече естонска, руска, латишка и полска кръв. Завършил е Държавния институт за театър, музика и кинематография в Ленинград (днес Театралната академия в Санкт Петербург), след което се премества в Естония. През 2007 г. е поканен за член на международното жури на известното Пражко квадриенале за сценография, има многобройни изложби и престижни награди. Освен като театрален художник той е известен и като живописец, илюстратор, иконописец и реставратор. Съвместява светското изкуство с християнската традиция по най-естествен начин, без да губи от погледа си цялостното и непрекъснато развитие на визуалните форми, изучавайки символиката на образите и пространството. През 2002 г. той работи като художник в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир, като за известен период от време се отказва от всички други дейности. Проектира украсата на църковни фасади, покриви и куполи, пренаписва и създава икони.

Докато разказва за многостранната си дейност, не пропуска да напомни: „Днес не се замисляме, че благодарение на Никейския събор от VIII век в Европа имаме култура на изображението, различна от арабската, която е кораническа и приема орнаментиката, архитектурните форми, но не и изображенията. На този събор се решава въпросът за иконоборчеството и се разрешават изображенията. Нещо, което е предшествано от сериозни политически и религиозни разногласия. И всички ние, художниците, трябва да сме благодарни на Никейския събор“.

Пиесата „Петдесетница“ проблематизира битието на малките държави и народи, застанали на пътя на завоеватели с имперски амбиции. Сложната сценографска задача, поставена от Младен Киселов, Аншон разрешава, предлагайки обобщен образ на стена с оставени върху нея отпечатъци от различни епохи. Всяка със свои изображения и със свои текстове, които на финала на спектакъла преминават в съвременен сленг. „Виждаме как върху древния текст се проектира запасът от думи, необходими днес на бежанеца, дошъл в чужда страна – съвременни думи като „миграционен пункт“, „Червен кръст“ и пр.“ Спектакълът „Петдесетница“, а преди това и репетиционният процес се превръщат в събитие за естонския театър и за самите актьори, спомня си Аншон. „Има спектакли, които не се играят дълго, но остават в професионалния багаж на актьорите.“ Постановката произвежда силно впечатление и сред зрителите.

„Когато работя над сценография, моята задача е да създам нещо, което да проектира не само сюжета, но и пространствената ситуацията в конкретния театър“, казва Аншон. „Да намеря тайната на всяко пространство.“ И макар в репертоара на малка държава като Естония спектаклите да се задържат само две-три години, оказва се, че „Пианола или механично пиано“ по Чехов, постановка на известния естонски режисьор Елмо Нюганен в Градския театър в Талин, на която Владимир Аншон е сценограф, се играе цели 11 години, а работата с пространството и публиката в нея се определят от критиката като христоматийни. В случая Аншон работи с нестандартни пространства, вкарва самата публика в механичното пиано, откъдето тя наблюдава живота. Нарушава закона за равноценното зрелище, за да провокира въображението, сякаш от различно място зрителят всеки път може да гледа различен спектакъл. Разказвайки днес за „Пианола“, Аншон напомня, че задачата на художника е да създаде игрова среда, в която чрез отношенията между актьорите, чрез физическото действие да се прояви смисълът.

На откриването на изложбата в Столичната библиотека Владимир Аншон предложи малък пърформанс в духа на „Петдесетница“. Накара посетителите да донесат камъчета и да ги боядисат в ултрамарин и злато. „За да ги съберем във фреска – една почти неизпълнима задача. Разрушената фреска е като разрушения свят, като разпадналото се културно наследство на Европа. Да обединим разпадналото се културно пространство, като съберем камъните.“ Ала най-важното е да съберем фреската в нас самите, завършва той. Това е и рецептата му за оцеляване в днешния турбулентен свят.

Изложбата в памет на Младен Киселов, която пропътува заедно с автора си разстоянието от Естония до България и обратно, ще бъде показана през новия сезон в Талин. А в Столичната библиотека останаха сценографският макет, с който е работил самият режисьор, и видеозапис на „Петдесетница“.