Култура / Брой 7 (3000), Септември 2023

18-о биенале за архитектура във Венеция (20 май–26 ноември 2023 г.)

Разглеждаме един по един националните павилиони по време на откриването на 18-ото венецианско архитектурно биенале. Стигаме до текст, който не разбираме, дори не сме сигурни коя национална изложба разглеждаме. Питаме момчето, което пази залата, дали има текст на английски. Той ни отговаря: „Не, това е Ирландският павилион, тук текстът е на ирландски (келтски), защото англичаните са ни колонизирали и ние няма да използваме езика им“. Спираме силно озадачени, вероятно защото като българи никога не сме си представяли точно така картата на Европа.

С това встъпление ми се иска да започна разказа за най-голямата световна изложба за архитектура, в която представяне на архитектура в традиционния смисъл почти няма. Затова пък има всичко друго, което прави съществуването на архитектурата въобще възможно. Куратор на биеналето е Лесли Локко, ганайско-шотландска архитектка и писателка, а зад нейната концепция „Лаборатория на бъдещето“ стоят две ключови думи: декарбонизация и деколонизация. От тях произтичат още десетки подтеми, частни казуси, персонални гледни точки, показващи сложността на съвместното живеене в този толкова голям и пъстър свят. Пробивайки установения още в края на XIX в. модел на световна репрезентация в биеналето, поставящ в центъра на света Европа и големите западни сили, Локко премества почти изцяло действието на своята изложба в Африка. Със своите 54 държави и 1,2 млрд. жители този континент е най-слабо познат. Кураторската изложба си поставя за цел да повдигне завесата пред него и да покаже с имена и лица работата на десетки архитекти, архитектурни студиа, артисти, които представят начини на строителство, концептуални подходи към публичното пространство, създадени с отношение към използването на ресурсите, човешки и природни. В същото време подходът към тази изложба, включваща 89 индивидуални проекта, е повече със средствата на съвременното визуално изкуство, отколкото на архитектурата. Почти всичко показано в мащабните изложбени пространства на Италианския павилион и Арсенале използва ефектна визуалност, прожекции, летящи във въздуха инсталации, пърформативни подходи. Литературните интереси на кураторката се усещат в съпътстващите дълги текстове, цитати от важни за архитектурата и екологията личности. Вероятно този по същество неархитектурен подход е накарал Патрик Шумахер, директор на студиото на Заха Хадид, да каже, че Венецианското биенале вече не показва архитектура и трябва да спре да лъже, че е архитектурна изложба. Неговото интервю беше шумно обсъждано в дните около откриването. Като положителен пример той посочва националната изложба на Китай, представляваща огромна зала, пълна със стандартни плексигласови макети, позитивни примери за архитектурни проекти от последните години.

Китай обаче присъства и по друг начин на Биеналето. В една от залите в Арсенале е разгърнато мащабно журналистическо-архитектурно разследване. То е на Алисън Килинг от Killing Architects. Тя е британска архитектка и урбанистка, работеща в Ротердам. С разследването на мрежата от лагери за принудително задържане в Синдзян тя печели наградата Пулицър. Със средствата на архитектурата и градоустройството и засичайки различни повече или по-малко косвени данни, нейният екип възпроизвежда очертанията на гигантски трудов лагер на границата между Китай и Казахстан. Международни правозащитни организации от години алармират за изчезването там на стотици хиляди уйгури (мюсюлмани), представители на други етнически групи и дори чужденци. Създадени през 2017 г. под предлог за борба с тероризма, това са на практика трудови концентрационни лагери, като в тях са задържани между 1 и 3 милиона души. Екипът проучва китайската архитектурна практика, сателитни снимки, сведения от свидетели и дори очертанията на сенките, даващи данни за сградите и тяхното приложение.

Втората част на Архитектурното биенале е отделена за националните павилиони. И тук решението е да се работи с големи теми, с проблеми, надскачащи многократно като мащаб архитектурната проблематика. От 63 представителни изложби много малко имат стандартен архитектурен вид, макар и често да разнищват архитектурни и урбанистични проблеми. Прокараните в тях тези са свързани с политиката, социологията, традициите и екологията, а изводите засягат бъдещето на архитектурата, но и много по-глобално – бъдещето на света. И именно в това е ценността на Биеналето. В темите за публичното пространство като поле на постоянно предоговаряне (Бразилия, Турция и др.), за използването на ресурсите и достигането до нови територии, от които да се черпят нови. Изложбата на Люксембург направо пресъздава Луната, която трябва да замени изтощената Земя. Ресурсите и като възможност по отношение на рециклирането – тази много важна тема е във фокуса на германския павилион. Той е зает от голямо количество използвани при предишни издания на Биеналето материали. Парчета фазер, платове, цветен шперплат, кабели, тръби. Създаден е перманентен уъркшоп, всеки може да се включи в създаването на нещо, рециклирайки непотребните материали.

Колкото архитектурна, толкова и етична е темата на друг от павилионите – австрийския. Там е разгледан проблемът на местните венецианци, които нямат достъп до своите Джардини (градини). През по-голямата част от годината заради Биеналето те са оградени и недостъпни. Бидейки разположен на границата със съседния квартал „Санта Елена“, австрийският павилион прави опит да свърже архитектурно сградата си с квартала, давайки свободен вход на живеещите към територията на Джардини. Проектът е разгърнат с документален материал, показани са не само проекти и преписки с общината, но и разговори с местните жители.

Без съмнение най-разтърсващо е участието на Украйна във Венеция. Страната няма павилион, но е заела символично преходно място между етажите на Арсенале. Пространството е тъмно, на стената има текст, а по пода – силно нагънат тежък тъмен плат. Ходенето по него е трудно, краката ти се омотават, препъваш се, с усилие стигаш до текста, в който се говори за война, но и за надежда.

В края, но без съмнение на първо място за нас е дългоочакваното българско завръщане в изложбата. Макар и при инфарктни срокове, българското участие е организирано безупречно от началото до края. Павилионът се намира на спирка Zattere, на гърба на Академията, и има на разположение красив вътрешен двор и просторна зала. След конкурс, както винаги не минал без всеобща гилдийна фрустрация, е избран проектът на архитектурното бюро POV, Борис Тикварски, Божидара Вълкова, Мария Гяурова в екип с Майк Фрич, дизайнера Костадин Кокаланов и белгийския фотограф Александър Дюмарей. „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“ е топъл, човешки, но до болка прям поглед върху най-големия проблем на България в днешно време – безпощадната демографска криза, довела до обезлюдяване, чийто образ са десетките запустели училищни сгради. Всички документирани и показани в строен регистър. Изложбата е организирана като възстановка на старо училище. Познатите зелени чинове, козата за прескачане от физкултурния салон, катерушките „земно кълбо“ и „ракета“, боядисани в специфичния зелен цвят, типичен за старите училища. Погледът към бъдещето минава през изправянето очи в очи с миналото. Пътят за излизане от ситуацията е образованието. Тази проста, брилянтно артикулирана теза е защитена на всяко ниво, от краткия съпътстващ текст, през интервютата на различни хора, публични личности, интелектуалци, архитекти и социални активисти до пазача на експозицията, италиански студент, умело представящ българския проект на два езика.

18-ото венецианско биенале за архитектура е изключително показателно за това каква е ролята и мястото на архитектурата днес. Противно на мисленето на много хора в България, архитектурата съвсем не се изчерпва с построяването на една сграда. Тя е отражение на състоянието на обществото, на неговите ценности, стремежи, кризи. Във време, изпълнено с толкова драматични предизвикателства пред човечеството, от войни до непредвидими климатични промени, архитектите не могат да си позволят просто да проектират поредната сграда. Те трябва да мислят визионерски, с отговорност към средата, живота на хората и природата.