Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

„Пътят“, живописен цикъл на Николай Майсторов по Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. До 16 ноември в галерията на СБХ, „Шипка“ 6

С тази изложба отбелязваме 80-годишния юбилей на автора, който е една от най-ярките фигури върху българската художествена сцена вече повече от 50 години.

Експозицията, разположена в четири зали на два от етажите на изложбения център на СБХ, е широко разгърната панорама на онези естетически, художествени и нравствени въпроси, които стоят в центъра на вниманието на художника от много време насам. Тя включва над 200 произведения, в които авторът интерпретира текстове от Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Ядрото на изложбата е цикъл от 48 широкомащабни картини (всяка с височина 210 см), подредени на първия етаж, които представят дълбоко лична интерпретация на историята за земния път на Иисус и Страстите Христови. Създадени са в периода от 2017 г. насам и са хронология на събитията от Благовещение до Възкресение Христово.

На втория етаж са изложени огромен брой рисунки, цветни ескизи и относително неголеми по формат живописни работи, създадени основно преди 2017 г. Тази дял от експозицията позволява на зрителя да проследи еволюцията на авторовата идея, както и етапите в творческия процес: от генезиса в рисунките, през търсенето на решение за всяка една композиция, до финалната реализация във внушителните по размер картини, които формират заключителния цикъл.

Новозаветната история не е нова тема за художника. Още от 90-те години вниманието му е насочено към духовните послания на Светото писание, а през 2014 г. в СГХГ показа широк панорамен цикъл, озаглавен „Апокалипсис сега или винаги“, вдъхновен от заключителната книга на Новия завет – Откровението на св. Йоан. Почти десет години по-късно той представя пред нас съпреживян и изстрадан прочит и на четирите Евангелия.

Трябва изрично да уточним, че Николай Майсторов не прави църковна живопис и не следва ортодоксалния канон. Това обаче не означава отсъствие на духовност. Напротив – всяка следа от движението на четката върху повърхнината, всяка линия, всяко цветно петно са заредени до краен предел с духовно напрежение. Художникът притежава особена, изострена чувствителност. За него вярата в Бога не просто не поставя ограничения пред духа и съзнанието, а тъкмо обратното – именно тя му позволява дълбоко да съпреживее историята, разказана в Евангелията и му дава свободата да я интерпретира през призмата на собственото духовно зрение.

Резултатът е силно експресивна живопис, която не носи покой, тъй като в по-голяма степен поставя въпроси, отколкото дава отговори. Неговите персонажи с изтерзани, свити тела и широко отворени очи се превръщат в ярко въплъщение на терзанията, колебанията и съмненията, които неотменно се таят в душата на търсещия истината човек. Зад болезнеността и остротата в интерпретацията на образите всъщност присъства дълбокото състрадание към човека, чийто път често е осеян с изпитания. Иисус, такъв, какъвто го вижда Николай Майсторов, е съпреживяващ болката, носещ утеха на страдалеца и даващ опрощение на грешника. Той докосва, прегръща, скърби с човеците. Дори в „Голгота“ – когато едната му ръка вече е прикована към кръста, с другата прегръща покаялия се разбойник, като не отблъсква и непокаялия се, който се е прислонил сякаш в търсене на утеха.

Художникът влиза в ролята на водач на зрителя през драматичните, но изпълнени с човешкост евангелски сцени. Наред с добре познати сюжети като Възкресението на мъртвия Лазар, Влизането в Йерусалим, Умиването на нозете и прочее, той се обръща и към епизоди, които липсват или много рядко се срещат в канонично определените сюжети, които съставят житийния цикъл и Страстите Христови. Такава например е композицията „Христос изцелява прегърбената жена“ (по Лука 13:10-17), в която отново с характерната за художествения език експресивна болезненост разказва за съпричастието към страданията на простия човек.

Същевременно обаче има и композиции, в които се промъква тъгата, породена от онази нищета на духа, оковала човека в плен на духовната леност, завистта и злобата – пороци, които са в основата на злото в света. Тревогата за съдбата на човечеството, затънало в суетата на злободневието, художникът въплъщава в образа на бесните кучета или чрез гротеската, отдалечавайки се понякога драстично от приетия канон при разработването на една или друга сцена. Такъв например е случаят с „Вход Господен в Йерусалим“, където Спасителят е посрещан не от жителите на града, хвърлящи дрехите си по земята и размахващи палмови клони, а от лаещи кучета. Но Иисус коленичи, опитвайки се да ги приласкае и умиротвори. В тази необичайна трактовка на сюжета кучетата може би са метафора за онези, които на Цветница посрещат Спасителя с викове „Осанна“, но една седмица по-късно го изпращат с крясъци „Разпни го!“.

В същината си изкуството на Николай Майсторов остава дълбоко хуманистично. Въпреки тревогата, че човекът понякога остава сляп и глух за светлината, живописта му е пронизана от съчувствие и носи надежда, че все пак той е способен да намери верния път.

Като назовава изложбата „Пътят“, художникът априори залага няколко възможни прочита на експозицията, организирана като цялостен ансамбъл.

Названието, разбира се, преди всичко съдържа конотация към думите на Иисус „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан. 14:6). Но пътят е и един от ключовите архетипни мотиви (представата за пътя като поредицата от изпитания, преминаването през които носи властови или свещен статус), чиито корени отиват далеч назад във времето, до зората на човешката история. Изложбата като организирано и единно цяло се превръща в метафора както за основните моменти живота на отделния човек (от раждането към смъртта), така и за смисъла на самото човешкото съществувание – с болките, терзанията и съмненията, които съпътстват човека в търсенето му на Истината. Същевременно това е и своего рода лична Виа Долороса, по която художникът върви, в търсене на връзката с Бога.

Николай Майсторов ни позволява да проследим (както направи и преди десетина години с изложбата, посветена на Апокалипсиса) творческия процес като път – от първите рисунки като отправна точка до финалния вариант, в който историята е разказана със завладяваща страст и вчувстване.