Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024

С актьора Юлиян Вергов разговаря Деян Статулов

Играете в много дебютни филми на наши режисьори – „Мисия Лондон“, „Кецове“, „Възвишение“, „Христо“, „Петя на моята Петя“, наскоро участвахте в „Клас 90“ и „Плът“, а сега на екран излиза първият пълнометражен филм на Павел Веснаков „Уроци по немски“. Това случайно ли е, или търсено?

Вероятно така са се стекли обстоятелствата. Усещането е много хубаво, защото те за първи път правят пълнометражен филм. Сега, докато снимахме с Бойко Боянов „Клас 90“, работихме много по сценария, правихме репетиции и на терен променяхме някои неща – с един друг трепет, който вероятно го има само при дебюта. С повечето от тези режисьори съм работил и преди и знам тяхното виждане за света на киното, всички са много талантливи. Те не налагат идеите си на всяка цена, а търсим заедно най-доброто решение за историята и филма.

С Павел Веснаков сте работили и преди „Уроци по немски“ – в сериала „Откраднат живот“. Имаше ли разлика?

О, да, огромна разлика. Сериалът е производство, има много далечни нюанси на изкуство. Снима се за определено време и с точно разчетен график, докато голямото кино е изкуство. Принципът на работа е друг. Павката става съвсем различен. „Уроци по немски“ е много личен филм. Голяма част от сцените са заснети в един кадър, правехме по около 20 дубъла на всеки от тях. Мисля, че нашата професия се учи до гроб. В „Уроци по немски“ имам една сцена с Васил Банов, който играе мой баща. Той е колега, когото много харесвам, имал съм удоволствието да го гледам на сцената и на екрана още преди да го познавам. Във въпросната сцена го нося на гръб и заради многото дубли трябваше да го нося на конче през целия ден. Васо, който е голям професионалист, също положи неимоверни усилия, за да не ми тежи. Целият екип се беше притеснил, че аз ще се уморя, а предстоят още снимачни дни, дали ще издържа на това напрежение, но аз нямах проблем. Няколко дни по-късно трябваше да заснемем една много драматична сцена с Васо, както се казва – голям рев падна. Пак цял ден с много дубли. Тогава никой не ме попита как съм. На другия ден едва станах – все едно са ме били с тояги. Емоционалното изтощение е в пъти по-голямо от физическото. Ето това беше един нов урок, който научих.

Как се релаксира след подобна емоционална работа – в киното и в театъра?

Помня, че спах три дни. Ставах от леглото, хапвах и пак заспивах. Снимките наистина бяха много изтощителни за целия екип. Ние сме едно цяло по време на снимки. Всички много си помагахме и се грижехме един за друг, защото бяхме обвързани в този процес не само професионално, но и емоционално.

Вероятно Павел Веснаков ви е мотивирал силно, за да ви въвлече в създаването на този филм.

Увлича ни с цялостното си поведение и виждане, със своята аура на режисьор. Тогава някак усещаш, че създаваш кино. Той те води с лекота. Нещата, които изисква, ги представя естествено. Ако трябва да се снима още два часа, всички го приемаме за нормално. И като казвам, че целият екип е въвлечен, ще дам пример с художничката на филма, която много помогна за визията на моя герой. Аз трябва да съм кофти облечен, защото нямам пари. Взехме дрехи втора ръка, отрязахме ръкавите на една тениска, лека-полека се доближихме до стила, който търсехме. Дадоха ми едно вехто горнище на анцуг с емблемата на някакво холандско училище или спортен отбор и то веднага си дойде на мястото – естествено обяснява героя, който очевидно не е бил в Холандия и най-вероятно го е откраднал или намерил. По същия начин дълго работихме и по грима, докато стигнем до лицето на героя, трябваше да нося брада, да си обръсна главата…

При толкова много филми как преминавате от роля в роля? Има ли нужда от почивка и време?

Несъмнено има нужда от време. В театъра една пиеса се репетира няколко месеца в последователност от А до Я. В киното е по-различно, днес може да играя в сцена П, а утре в Б, вдругиден в О. И трябва да знаеш като актьор къде се намираш в цялото. Да си подготвен и да помниш, когато днес снимаш една сцена, какво си играл предишния ден, а още по-сложно – какво ще правиш в следващата сцена, която не сте заснели, но хронологично в историята е минала. Независимо, че има скриптер на терен, аз още от снимките на „Мисия Лондон“ си записвам в тетрадка, прикрепена към сценария, описвам всички сцени и какво правя в тях, за да мога да проследя линията на поведение на героя. Затова е нужно време между филмите, за да се подготвя.

Това не е ли уморително?

В киното се снима за определен период, след което всичко приключва. Сериалите са производство, на ден се снимат приблизително 15 сцени. Трябва да снимам 12 часа и като се прибера, преди да си легна, всички да ги опиша и преработя, за да съм готов за следващия ден. Когато снимаш три серии едновременно, трябва да знаеш във всяка от тях какво правиш, за да изградиш верен на сценария образ.

Вероятно е по-лесно да се работи с режисьори, които обичат да снимат хронологично?

Да, по-лесно е. Така снимахме „Сърцето на машината“. Въпреки това пак имаш нужда от лист и химикалка. Трябва винаги да знаеш къде се позиционираш във филма. Затова актьорът не е просто изпълнител, а творец. Винаги да можеш да излезеш с конкретно предложение, хрумка или идея.

След толкова роли в киното бихте ли отказали участие във филм, който не ви е интересен, или ще изиграете ролята с рутина?

Аз съм отказвал, но не защото ролята не е интересна. Отказвам, когато знам и виждам, че не мога да извадя от себе си нещо, което не съм правил вече като образ. Всяка работа трябва да се заплаща, но съм бил склонен без хонорар да приема роля, която ме провокира.

Как минавате от роля в роля? Сутрин репетиция в театъра, следобед снимки на сериал или филм, вечерта представление…

Ще дам конкретен пример. Преди години отиваме със семейството да гледаме филма „Троя“. В началото Брад Пит излиза като Ахил от една юрта и много бързо приключва двубоя, като убива другия герой. И всички жени в салона ахнаха, включително и моята. Аз реагирах скептично на този възглас. След филма обясних шеговито: да, Брад Пит е страхотен актьор, професионалист, съвсем естествено е жените да реагират така. Но защо всъщност аз му завиждам – това е мечта, която най-вероятно няма да се осъществи. Бих искал и на мен да ми почука на вратата сценарист, режисьор или продуцент с добър сценарий, който да харесам. И върху този сценарий да работя месеци наред, за да се подготвя за предстоящите снимки, които ще са след месеци или година. През това време да не се занимавам с деца, училище, представления – да имам отрязък от време, за да се съсредоточа само върху сценария и моя образ. И да отида да снимам филма, без да имам други ангажименти. Тогава се получават истински неща – мога да напълнея, да отслабна, да влизам или излизам от фитнеса в зависимост от ролята. Ако продължим закачката, нека да видим Брад Пит, ако беше в България и трябваше да стане в четири сутринта, да се облече хубаво и да отиде на терен в шест. Да снима, след което да отиде на представление, а след него да отиде в друг град, защото и там има участие или репетиция. Ами няма да е същият Брад Пит и нямаше да го има същия възглас. Това е моята шега. Ако има нещо, заради което завиждам на холивудските звезди, то е само заради този начин на работа. Не заради парите и популярността, а заради свободата да се откъснеш и за определено време да се отдадеш на ролята. Страшно много енергия се губи в баланса между многото неща, които трябва да свършиш.

В такъв случай може ли българският актьор наистина да даде всичко, на което е способен, докато прави този баланс или компромис?

Индивидуално е, въпрос на концентрация. Колкото и да отказвам репетиционен процес по време на снимки, обади се Галин Стоев с предложение за роля в „Хага“. Снимах филм в момента. Преди години Галин ме беше потърсил за роля в „Малка пиеса за детска стая“, а аз тогава снимах „Прогноза“ на Зорница София и трябваше да му откажа. Този път бях на нощни снимки и на сутринта отивах като сомнамбул да репетираме с Галин. Даже се шегуваха защо в „Хага“ не участвам в балета – защото го репетират рано сутрин, докато аз се връщам от снимки.

Юлиан Вергов завършва актьорско майсторство в Театралния колеж „Любен Гройс“, в класа на Цветана Манева. Дебютира на сцената на Народния театър. Носител на театралните награди Икар (2015) и Аскеер (2023). Има над 30 роли в киното и телевизията, сред които във филмите „Мисия Лондон“, „Прогноза“, „Маймуна“, „Сърцето на машината“, „Петя на моята Петя“. За участието си в пълнометражния игрален дебют на Павел Веснаков „Уроци по немски“ актьорът спечели Наградата за най-добра мъжка роля на международния фестивал в Кайро, Златна роза и награда Васил Гендов на СБФД.