Култура / Брой 6 (3009), Юли 2024

„Сънсет Парк“, Пол Остър, превод от английски Иглика Василева, художник Стефан Касъров, издателство „Колибри“, 2024 г.

По стечение на обстоятелствата „Сънсет Парк“ излезе у нас сякаш почти съгласувано със смъртта на Пол Остър и даде възможност на българските читатели да се сдобият мигновено с едно от по-непознатите произведения на американския писател. Романът остава все така в сянката на епоса „4 3 2 1“ и често е описван като негова прелюдия. Справедлива квалификация, тъй като книгата отстъпва не само по обем, но и по иновативност, последователност и значимост. Макар да изглежда като нахвърляна чернова, в която авторът се ориентира по трънливия път към настоящето, сюжетът притежава достатъчно загадъчност, за да ангажира вниманието ви или поне да ви вдъхнови да гледате една холивудска класика.

„Сънсет Парк“ излиза през 2010 г., а действието в нея се развива в края на 2008 г., което я прави най-съвременната книга на Остър. В нея липсват любимите му тропи от популярните негови произведения: метафикция, обсебени герои, изпаднали писатели и застрашена версия на един изсънуван свят (едновременно близък до нашия, но и отдалечен зад завесата на постмодерността). За сметка на това се долавя фокус върху актуалното. Времето непосредствено след историческата изборна победа на Барак Обама, която обещава промяна и надежда на фона на опустошението, предизвикано от финансовата криза. Във въздуха витае безпомощност, докато милиони губят домовете си. Именно липсата на сигурност и упование в бъдещето са подпорите на „Сънсет Парк“. Така по един или друг начин всеки от героите обитава къща, построена върху пясък.

Романът започва с Майлс Хелър – младо момче, изгубило брат си в нещастен инцидент преди седем години, за който се обвинява. Майлс фотографира къщите, които хората губят по време на рецесията, за да може банката да направи обективна оценка. Когато среща 17-годишната Пилар, той за първи път изпитва деликатната възможност за спасение. Докато чака момичето да навърши пълнолетие, Майлс занимава за Ню Йорк, където го очакват приятелят му Бинг, две момичета и изоставената къща в Сънсет Парк (Бруклин). Остър отделя на съквартирантите и бащата на Майлс (уважаван издател) няколко глави в романа, но те са неубедителни в уплътняването на живи и вълнуващи образи.

Един от основните недостатъци на романа е, че Майлс е далеч по-интересен от всички останали. Неговото обаяние се състои в потайния му вътрешен свят. Освен че носи почти библейски товар и скита, подобно на Каин, в търсене на прошка, Майлс звучи като достоен човек. За съжаление, този сложен и енигматичен персонаж е изоставен от Остър в услуга на останалите второстепенни персонажи. Едно от момичетата в къщата рисува, другото пише за холивудската класика „Най-хубавите години от нашия живот“, а приятелят му Бинг свири на барабани. Единствено главите за бащата на Майлс успяват да върнат живот в романа. Разликата между къща и дом, вината, вторият шанс, дори наследството на поколението след Втората световна война. Това са някои от тематичните ядра, около които се върти прозата на Остър, но нищо не може да се сравни с връзката баща-син от последните страници.

Къщата в района на Сънсет Парк, която Остър описва и която по време на подготовката за писането често фотографира, вече е съборена. В романа му тази необмислена и неуместна постройка, позиционирана между гробище и парк, продължава да съществува като меланхоличен артефакт от отминал живот. В „Град от стъкло“, първата повест от „Нюйоркска трилогия“, някой звъни по телефона и пита за Пол Остър. Това чаровно намигване към читателите размива границите между фикция и реалност и е в зародиша на вълнуващо детективско преследване по огледалните лабиринти на въображението. Днес никой вече не звъни на Пол Остър, къщата от Сънсет Парк е съборена, но докато продължаваме да четем, образите оживяват в паметта ни и сътворяват устойчивост. Вечност, която ни е известна.