Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

„Тайната Данте“ по „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, Балет „Арабеск“, хореограф Асен Наков, композитор Румен Бояджиев-син, сценография и мултимедия Катрин Красимирова, художник на костюмите Адрияна Найденова, драматург Майя Праматарова. Премиера – 11 и 20 октомври 2024 г.

„Тайната Данте“ е премиерата, с която балет „Арабеск“ откри сезона – наситен с впечатляващи визуални решения, мащабен и амбициозен спектакъл, в който участват всички танцьори от трупата. Хореограф е Асен Наков, неговата последна работа беше „Огледало на времето“, силно различаваща се от сегашната премиера както по тема, така и по танцов език. С музиката на Румен Бояджиев-син хореографското въображение на Асен Наков този път се отправя към изграждането на движенчески образи през почти архитектурна гледна точка – със силно вплетени в мултимедийната среда хореографски решения, максимално взаимодействащи и със сценографията.

Без да се обвързва с разказването на детайли от „Божествена комедия“, „Тайната Данте“ взима фрагменти и образи от творбата и ги превежда на абстрактния език на танца. Макар и интерпретацията на тази голяма творба да е свободна, в нея ясно биха могли да се отличат трите основни образа – на Вергилий, Данте и Беатриче. Те разгръщат в прецизно изработени танцови фрази присъствието на тези фигури, маркирайки драматургичната нишка в постановката. На сцената се редуват и динамични образи на различните кръгове на Ада, през които Данте и Вергилий преминават. По този начин в хореографията на Асен Наков се откроява балансирана композиция както в подбора на танцовата лексика, така и в редуването на дуети, сола и динамично построени ансамблови части. Именно в последните е едно от големите достойнства на спектакъла.

„Тайната Данте“ предполага изключително интензивна ансамблова работа и в това е предизвикателството за екипа – да се потопи в един колективен образ, да изгради от много тела единно присъствие, което внушава усещане за мащаб. Тук на помощ идва сценографското решение, което разполага танцьорите по три силно наклонени вертикални повърхности. По тях те се свличат, изкачват и танцуват, позволявайки поглед под съвсем различен градус към тялото.

Внушителна също така е и работата с мултимедийната среда на спектакъла, в която танцьорите сякаш допълват и раздвижват прожектираната виртуална реалност на прозрачна завеса пред тях. По този начин публиката вижда заедно два слоя от образи, които се преплитат, и се получава любопитна визуална измама – сякаш танцьорите контролират и задават динамиката на прожекцията. Особено успешна в това отношение сцена е краткият етюд на Беатриче. Нейните изключително прецизни, почти балетни движения сякаш се „запаметяват“ в 3D силует, който остава като сянка от образа ѝ, докато тя продължава със следващото движение. Този ефирен ефект с 3D мапинг, особено на фона на въздействащата музика, придава почти магическа реалност на танца и е един от най-впечатляващите моменти в спектакъла.

Тук трябва да се отбележи и отдаденото изпълнение на Андрея Дякова, която танцува в ролята на Беатриче с изключителна чистота, богат диапазон на движенческите си възможности и грация. Нейната интерпретация на образа капсулира красотата и невинността на Беатриче, но също така представя таланта и уменията на танцьора да преведе изключително прецизно хореографската мисъл. Техническите умения на Дякова са съчетани с концентрация и емоционална изразителност, което я прави силно запомняща се в представлението.

„Тайната на Данте“ безспорно се нарежда сред мащабните проекти на балет „Арабеск“ като спектакъл, който улавя колективната сила и единството на ансамбъла, разгръща максимално възможностите на танцьорите и не на последно място, показва нещо ново на публиката – способността на танца да хореографира съвременни мултимедийни образи. Това, разбира се, е избор и постижение на хореографа Асен Наков, който провежда едновременно добра хореографска динамика и кохерентен разказ в построяването на сценичната интерпретация на „Божествена комедия“. Една от най-силните страни на неговите хореографски решения е умението да балансира тежестта на отделните сцени; да редува мащаба на колективните изпълнения с по-камерни дуети и сола.