Елена Ангелова

Елена Ангелова завършва театрознание и театрален мениджмънт и магистърска степен по театрално изкуство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където понастоящем е докторант. Публикува критически текстове за театър и танц в специализирани издания. Драматург е на Драматично-кукления театър в Плевен и сътрудничи на независими организации в сферата на театъра и танца. 

Театърът като поток на съзнанието

Спектакълът на Иван Пантелеев „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ не е нито за Гейтс, нито за Джобс. Заглавието е просто вход, очертаване на територия, в която театърът се отказва да репрезентира и вместо това анализира човешкото в свят, в който изкуственият интелект вече не е предчувствие, а реалност. Иван Пантелеев се обръща към темата за дигиталната трансформация не през биографичния разказ за създателите ѝ, а през сценичната възможност за съпротива на мисълта. [...]

Силата на колективното тяло

„Тайната Данте“ е премиерата, с която балет „Арабеск“ откри сезона – наситен с впечатляващи визуални решения, мащабен и амбициозен спектакъл, в който участват всички танцьори от трупата. Хореограф е Асен Наков, неговата последна работа беше „Огледало на времето“, силно различаваща се от сегашната премиера както по тема, така и по танцов език. С музиката на Румен Бояджиев-син хореографското въображение на Асен Наков този път се отправя към изграждането на движенчески образи през почти архитектурна гледна точка... [...]

Родителството: отвъд баналния прочит

В света на съвременния театър, където черната комедия често флиртува с границите на абсурда, „Бебе на борда“ от Кристофър Дюранг в интерпретацията на режисьорката Василена Радева се откроява като майсторски клас по смесване на шегата с екзистенциален страх – както от предизвикателствата на родителството, така и от тези на порастването. „Бебе на борда“ е написана в началото на 80-те и е приета възторжено от публиката и критиката, които оценяват високо умението на Дюранг да комбинира фарса със сатирата. [...]

Лабиринтът на един фавн

Ценното в реинтерпретацията на Мила Искренова на многократно поставяния и тълкуван от литературата, музиката и танца сюжет на „Следобедът на един фавн“ са лекотата и непретенциозността, с която тя едновременно интелектуално и интуитивно предава своето авторско усещане за света на нимфите и фавна. Тя кръжи около еротизирания образ, без да го опошлява; прави неусетен, крехък, почти невидим мост между традицията на миналото и съвременността. [...]