Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

За общението в музиката и бъдещето под знака на изкуствения интелект с диригента Мишел Табачник разговаря Светлана Димитрова

Мишел Табачник е феноменален пазител на музикалната памет. След грандиозния и широко признат успех, който постига като художествен ръководител на Брюкселската филхармония от 2008 до юни 2015 г., той остава неин почетен диригент. Канен е да дирижира най-престижните музикални състави: Симфоничния оркестър на Южногерманското радио в Щутгарт, „Концертхаус“ в Берлин, „Театро ла Фениче“ – Венеция, Санктпетербургската филхармония, Фестивалния оркестър на Будапеща, Новата филхармония в Париж, Оркестъра на Италианска Швейцария, на фестивалите в Люцерн и в Залцбург.

„Вече се познаваме с оркестъра [на Софийската филхармония]. Предишния път (на 1 декември 2022 г., б.р.) направихме няколко много трудни пиеси, едната на Дебюси. Много хубаво се получи. После дойде поканата да дирижирам Реквием от Верди“, каза диригентът Мишел Табачник по време на репетициите преди концерта със Софийската филхармония на 5 декември 2024 г. А на 13 април 2025 г. в зала „България“ отново под неговото диригентство, знаменитата цигуларка Анне-Софи Мутер ще изпълни Концерта на Албан Берг. Ще прозвучи и Симфония №4 от Йоханес Брамс.

Диригент, композитор, писател – как успявате да съвместите всички тези дейности?

Да, това е много и се справям зле (смее се). А всъщност е лесно. Ето, днес по обяд приключих репетицията за деня и оставам сам, връщам се в хотела и започвам да пиша.

Какво пишете?

Или музика, или романи. Много се интересувам от философия. Сега пиша книга за изкуствения интелект.

Това сигурно много ви интересува?

Да, защото не мисля, че знаем какво ще е бъдещето на планетата. Малко са хората, които днес могат да провидят бъдещето, които осъзнават, че изкуственият интелект ще придобие невероятна сила.

Но много велики писатели са писали за това. Какво според вас ще е бъдещето ни?

Аз пиша за това как си представяме, че ще изглежда изкуственият интелект. Той ще бъде репродукция на човешкото същество, но много по-усъвършенствана. Ще бъде толкова по-съвършен в доброто, но и много по-съвършен в злото.

И мислите, че този изкуствен интелект ще може да създаде нещо толкова красиво и съвършено, като музиката на Моцарт например?

За съжаление, той вече го е направил. Зададоха му да направи една от композициите на Бах. Проведе се конкурс и компютърът спечели.

Но изкуственият интелект използва това, което Бах вече е създал.

Да, но е много близко и понякога е дори по-добро.

Вие като композитор доволен ли сте от това? Как приемате тези тенденции?

Знаете ли, въпросът не е дали си щастлив, или не. Трябва да гледаш към бъдещето с това съзнание. Човешките същества силно ще се трансформират. Не знам как е тук, в София, но в целия свят музиката – нашата класическа, романтична, модерна, съвременна музика – губи слушатели. Ако има концерт само със съвременни композиции, публиката няма да дойде. Така е навсякъде. Трябва да се правят смесени програми.

Така ли правите и вие?

Да, в голяма степен. Смесвам например Бетовен и Ксенакис, Вагнер и Булез.

Получава ли се?

Да, да, работи.

Основали сте много оркестри – Филхармонията на Мец и Ансамбъла на младите в Квебек. Как се стига до основаването на един оркестър? Какво е необходимо?

Знаете, че когато един пианист свири, той има десет пръста и не казва на всеки пръст какво да прави. Главата е тази, която командва. Оркестърът е същото нещо, но с много пръсти. И трябва да имаш въздействие, харизма върху целия оркестър. Затова първото нещо, което трябва да направиш, е да обединиш различните темпераменти. Защото всяка музикална личност има свой темперамент, който трябва да бъде обединен в Симфонията на Брамс например. И в това е трудността. Да се мисли за Брамс по един и същи начин е много трудно. Това правя аз – създавам единство. Обединение на оркестъра, общение в музиката.

Говори се, че сте повишили изключително много нивото на Брюкселската филхармония, така ли е?

Да, така е. Има и много други неща, които се вписват в моята идея да не дирижирам оркестъра, а да разкривам всеки музикант пред самия него. Виждате, че всеки музикант се разкрива отдолу, не отгоре. Създаденото от Брамс, Бетовен или Ксенакис според мен е най-висшето, което нашата цивилизация има. За мен то е дори над религията. Защото цялата духовност, философия, трансцендентност, божественост се съдържа в Брамс. И музикантите трябва да бъдат доведени до тази висота. Защото нотите на Брамс, написаните ноти, са без значение. От значение е това, което те предават, което казват, което означават. И този смисъл е божествен.

Какви са младите хора в наши дни? Вдъхновени ли са? Правите ли много майсторски класове?

Да, миналото лято направих един майсторски клас в Сиена. Мисля, че младите хора, в чиито глави не са само футболът и телевизията, а например Моцарт, имат различен манталитет от всички останали. Така е при хората, които искат да се занимават с математика или с музика. Тези, които имат амбиция, имат идея за живота си, те са добре. Те искат да отдадат живота си на някакъв идеал и това е чудесно.

Игор Маркевич, Херберт фон Караян, Пиер Булез – какво ви е дал всеки от тези легендарни диригенти?

Маркевич ми даде начин на дирижиране на оркестъра, начин на анализиране на музиката и начин на поведение пред оркестъра.

Караян ми даде това измерение, за което говоря, извънмузикалното измерение. Караян казваше, че не се интересува от написаното. Това, което го интересува, е само бялото на партитурата, тоест това, което се намира отвъд написаното. А всичко е отвъд написаното. Значението, смисълът на музиката, те го интересуваха.

А Булез ми даде същността, защото, когато свирим музика, ние сме в съществуването на музиката. Но музиката има и измерение отвъд себе си, което е същността на музиката. На това ме научи Булез – да разглеждам същността. А когато същността и съществуването се съберат, се получава мъж или жена. И тогава нещо може да излезе, да разцъфне. И така, ако правим тези две неща много добре, останалото разцъфтява по естествен начин.

Колко красиво го казвате! В едно интервю прочетох, че дори сте работили под ръководството на Ернест Ансерме[1].

Да, свирих с него в Романска Швейцария.

Изучавали сте дори ударни инструменти?

Да, за да бъда в оркестъра. Интересно е да свириш в оркестър. Ами аз свирих с големите майстори, с Бруно Валтер, с Ансерме, с такива велики личности. Ансерме беше много, много интелигентен и културен човек. Той не беше твърде инстинктивен, но притежаваше музикална интелигентност. Това много ми харесваше. Той размишляваше върху музиката. Написа няколко много интересни книги по темата, които са и донякъде философски трудове за музиката. Затова той ме интересуваше – тогава бях на 25 години.

И баща ви е бил в оркестъра. Заради него ли и вие станахте музикант?

Да кажем просто, че ме насочи по пътя. Не съм съвсем сигурен, че Моцарт е станал велик композитор, защото баща му е бил цигулар. Не от всеки син на цигулар става Моцарт. И аз бях много благодарен на родителите си, че обичаха музиката. Но мисля, че може би щях да поискам да се занимавам и с нещо друго, с психиатрия например, с медицина на мозъка, с психоанализа.

И вие пишете за това?

Не познавам много добре психоанализата, знам малко за нея, чел съм Фройд и Юнг, но не мога да пиша за нея, нямам необходимите знания.

Вече знаем много за великите композитори на ХХ век, а от композиторите на нашия век интересуваме ли се? Кои от по-младите автори наблюдавате с внимание?

Във Франция има един много успешен композитор, който се казва Паскал дю Сапен. И след него идват други, по-млади композитори. Но проблемът е, че днешното време е наистина трудно за тях. Аз дирижирах много от произведенията на Янис Ксенакис. Тогава това беше много модерно, а днес е трудно да се свири музика от съвременни композитори. Има някои страни, където това все още се прави – Германия и Франция, може би също и Нидерландия. Предполагам, че в България не се свири такава музика, нито в Полша и Чехия. В Англия свирят много малко. Знаете ли защо е така? Защото в Англия оркестрите са частни, те търсят финансиране, за да съществуват. Така че, ако свирят само съвременна музика, няма да получат никакви приходи, защото няма да имат публика. Но беше трудно още по времето на Булез, Ксенакис и всички останали. Не е лесно да накараш публиката да разбере тази музика.

Но Булез направи невъзможното.

Но той не успя.

Дори Ensemble intercontemporain?

Ensemble intercontemporain е оркестър, който аз създадох само с няколко музиканти. На концертите му присъстваха 400 души от общо 10 милиона в Париж – това е нищо. Когато казвам, че не е имал успех – да, тогава е било великолепно, но днес ми се струва, че всичко това е само спомен. То не е влязло в цивилизацията. Съвременната музика не е влязла в цивилизацията по същия начин, по който Бетовен присъства в нашата цивилизация.

Но ние познаваме Пиер Булез.

Колко добре познавате музиката на Пиер Булез? Ние го познаваме като диригент. Той беше много известен като диригент. Но кой познава музиката му? Ксенакис – знаем името, да, но кой познава музиката му? Щокхаузен – знаем донякъде името, но кой познава музиката му? Музиката на Булез се свири много малко, почти никак.

А какво да кажем за вашите композиции?

Последната, която направих, беше концерт за виолончело – за Готие Капюсон. Той ме помоли за това. Но знаете ли, не съм много оптимистично настроен за бъдещето на музикалното изкуство. Не съм оптимист. Казах ви в началото на разговора, че ще бъдем изядени от една нова ситуация. И не мисля, че хората ще помнят музиката на Булез. Може би ще помнят Бетовен. Не е сигурно. Да, това е срамно.

Но вие композирате за някого, пишете това, което ви харесва.

Това са поръчки. Написах една опера, казва се „Последната нощ на Бенямин“, посветена е на един писател и философ.[2] Историята му е ужасна, той умира трагично. Либретото е на френския философ Режис Дебре.

Но като цяло съвременното музикално изкуство е изправено пред трудности. Знаете ли, ситуацията прилича малко на тази на политическата левица. Тя беше много модерна през 80-те и в началото на XXI век, а днес навсякъде има завръщане към десницата, даже към крайната десница. Не съдя, но и не го разбирам. Хората днес имат нужда от Тръмп, Путин, Орбан, имат нужда от такива фигури. Не знам защо, не го разбирам – цялата власт в ръцете на един човек. В САЩ цялата власт е в президента, във Франция също, в Унгария, в Китай…

Но вие, живеейки в Швейцария, сте защитен от диктатурите.

Да, абсолютна демокрация.

И последен въпрос. Защо не сте дирижирали повече оперни произведения?

А, не е съвсем така. Изпълнявал съм всички произведения на Вагнер, Пучини и Моцарт. Дирижирах опера в Торонто, в Цюрих, в Рим. Правил съм и много опери. Но вече съм твърде стар за това. Трябва да останеш да работиш поне два месеца, за да направиш една опера. Твърде дълъг процес, дразни ме. Два месеца – нямам време! Две седмици е добре, но не можеш да направиш опера за две седмици.

Мишел Табачник е роден през 1942 г. в Женева, където учи пиано, композиция и дирижиране. Получава специална подкрепа от Херберт фон Караян, който го кани редовно в Берлинската филхармония, от Игор Маркевич, чийто асистент е в Оркестъра на Мадридското радио и телевизия, и от Пиер Булез, с когото работи в симфоничния оркестър на Би Би Си, Лондон. През цялата си кариера е дирижирал над сто световни премиери на творби на Карлхайнц Щокхаузен, Лучано Берио, Дьорд Лигети, Оливие Месиен и поне на двайсет произведения на Янис Ксенакис. Бил е главен диригент на Фондация „Гулбенкян“ в Лисабон, Филхармоничния оркестър на Лотарингия, Ensemble intercontemporain в Париж и Севернонидерландския оркестър. Като главен диригент и художествен ръководител на Брюкселската филхармония от 2008 до 2015 г. организира гастроли в цяла Европа и в Азия. Изявява се и като композитор и писател. Сред творбите му са: Прелюд към легендата, концерти за цигулка и за виолончело, операта „Последната нощ на Бенямин“. Публикувани са книгите му „Музиката преди всичко друго“ (2008), есето „Моята рапсодия“ (2016), романите „Дивият човек“ (2013), „Отвличане в Синай“ (2019) и др. Мишел Табачник е водил майсторски класове в Лисабон и в консерваториите в Париж, Брюксел и Стокхолм. Бил е професор по дирижиране в Университета в Торонто и в Кралската музикална академия в Копенхаген. В богатата му дискография са записът на Концерта за пиано на Шуман (с Катрин Колар), който е определен за най-доброто изпълнение на това произведение, записът на „Пролетно тайнство“ на Стравински от 2013 г., получил наградата на Gramophone, а този на „Морето“ на Дебюси е първи в класацията на Classica magazine и Френското радио.