Култура / Брой 5 (3018), Май 2025

Писателят П. действаше по навик от шейсет години насам – сутрин точно в 8 да е на бюрото си пред пишещата машина. И сега сложи бял лист, нави го на валяка и се приготви за работа.

Пишеше на машина от съвсем млад, така и не усвои компютъра. На стари години си купи лаптоп, направи усилия, но бързо се отказа. Устройството все му погаждаше номера – натисне ли грешен клавиш, изчезваха думи, изречения и пасажи, понякога и цели страници. И друго – светлината на екрана го изнервяше. Обратно – белотата на листа го успокояваше, а тракането на машинката, това картечно чат-чат-чат, галеше ухото и сякаш придаваше по-четивен ритъм на прозата му. Лаптопът замина при внука му, а писателят П. си остана аналогов човек, верен на своята машинка, чешка марка „Консул“. Седнеше ли пред нея, се сещаше за израза „Деус екс махина“ – „Богът от машината“, и оглеждаше механизма ѝ. Не се ли крие вътре, някъде между металните лостчета на буквите, самият Бог? Не беше ли Той му помогнал през тия десетилетия да напише над трийсет книги, двайсетина филмови сценарии и театрални пиеси? Благодаря, о, милостиви Деус от машината, че в моя живот Ти ме дари с идеи и вдъхновение!

Преди да започне работа, писателят П. разгряваше като пианист – прокарваше ръце по клавиатурата, натискаше по някой клавиш, за да се увери, че механиката е в ред, че всичко в „Консул“-а действа и всяка буквичка си е на мястото. „А-а-а“ – работи, „и-и-и“, работи, „е…“

Но тази сутрин буквата „е“ отказа. Лостчето чукна върху листа и спря там, не се върна обратно. Да не е зацапано, клеясало? Писателят П. посегна, хвана го с ръка и го понатисна, ала лостчето се счупи и остана в пръстите му. А пък „Консул“-ът остана без „е“.

Беля! Но можеше да се очаква – умора на метала. Все пак машинката беше на половин век, за това време хора се чупят, какво остава за буквите.

Сега как без „е“ да продължи нататък? Писателят П. се зачуди, докато въртеше счупената буква между пръстите си: ако беше автор – модерен или постмодерен, щеше да кара и без тая буква. Като оня французин, Жорж Перек, който беше написал цял роман точно без „е“. Но в прозата си той не беше нито модерен, нито пост или постно-модерен. Беше си нормален писател реалист. И на тия години му беше вече късно за новаторство и литературни експерименти.

Отвори вестника на страницата с обяви и подири поправка на пишещи машини. Намери продажби и покупки на апартаменти, на коли, бусове и камиони… Поправки на миялни и перални машини, но не и на пишещи.

Че кой и защо в днешно време да ги поправя, щом никой не ги ползва? Само той е останал все още да чатка на откоси като последен картечар, задържащ настъплението на компютърните графомани.

Помогна му книжарят, от когото купуваше ленти, хартия и индиго за пишещата си машина. Той му даде телефона на единствения майстор на машини – последния оцелял в София.

П. си уговори среща с майстора, нарами „Консул“-а и пое с метрото към краен софийски квартал. Намери панелния блок, на шестия етаж му отвори стегнато старче на неговата възраст, около 80-те. Беше облечено в дочена престилка, оцапана със смазка, от джобчето на гърдите му стърчаха отвертки и шила с различни размери – сечивата на неговия занаят. Майсторът го покани вътре хола, където в един ъгъл бяха струпани пишещи машини от разни марки и модели – за резервни части. Домакинът разчисти работната маса от други чаркове и сложи „Консул“-а за оглед и диагноза. Писателят П. забеляза как внимателно пипа машинката му, като особено ценна вещ, с пръстите си на професионалист. И това му хареса.

– Ще стане – каза майсторът. – Лесно ще сменя буквата, но трябва и да я почистя тая чешка дама, да я смажа! Остави ми я за няколко дни.

П. настоя да стане по-бързо и предложи да плати веднага като за експресен ремонт – все пак имаше да довършва новия си роман. Майсторът не взе пари предварително и обеща сам да се обади.

Три дни преминаха в очакване, но без обаждане. На четвъртия ден писателят, поизнервен, сам позвъни на майстора. Никой не вдигна… Звъня му още няколко пъти в следващите дни – глас на оператор отговаряше, че няма връзка с този номер. Така мина седмица.

Накрая ядосан от тая нашенска работа, П. взе метрото към крайния квартал, качи се на шестия етаж и щом излезе от асансьора, се стъписа.

На вратата на апартамента белееше лист с черна рамка.

Небесният Деус екс махина бе повикал майстора на машини при себе си – сигурно и Той, там горе, е имал нужда от експресен ремонт.