Култура / Брой 5 (3018), Май 2025

„Нина“ (2019), режисьор Христо Симеонов, сценарист Константин Божанов, продуцент „Скрийнинг Имоушънс“

Минавате през подлеза, пълно е с хора, но забелязвате как пред вас момиче, очевидно от ромски произход, бръква в чантата на една жена, грабва нещо и рязко се обръща. Казвате си: „Аха, ето открадна!“, хващате я, извиквате жената и победоносно ѝ връчвате портфейла. Чувството за морал и възмездие кипи във вас: „Ето, циганите само това правят. Крадат и не работят. От малки ги учат. Аз никога не бих направил подобно нещо“. Не бъдете толкова сигурни. Жената ви благодари, но настоява да пуснете детето, вие търсите външно потвърждение дали да зашлевите малката джебчийка, да извикате полиция, или и двете. Жената казва, че тя ще извика полиция за вас, ако не пуснете веднага момичето. „Ето затова няма да се оправи тази държава“, изкрещявате справедливо обиден от ситуацията. Дори през ум не ви минава, че може би ситуацията не е толкова черно-бяла. Няма и как да ви мине – вие имате или сте имали родители, имали сте дом, ходили сте на училище. Дали не бихте посегнали към нечий портфейл, ако нямаше какво да ядете, ако това е житейският урок, преподаван ви от възрастните, ако ви заплашваха всекидневно, че това е единственият възможен път? Такива въпроси поставя филмът „Нина“ на режисьора Христо Симеонов и сценариста Константин Божанов. 

Нина (Пламена Стефанова) е на около 13 години и живее при калдараша Васил (Борислав Русев), който не е неин роднина, а джебчийският ѝ ментор. Той я подготвя, за да може да практикува „занаята“ в Испания, а в замяна каквото успее тя да открадне, докато се „учи“, остава за него. Двамата делят мизерен апартамент. Той я заплашва, че ще ѝ откъсне главата, ако избяга от него, а тя тайно му плюе в шишето с вода. Един ден Нина я хващат в действие (гореописаната ситуация), но вместо да я предадат на полицията, жената (Маргита Гошева), от която се опитва да открадне, решава да ѝ помогне. Дали обаче ще успее?

Сюжетът на „Нина“ обръща внимание на един много деликатен и болезнен проблем в българската реалност – малцинствата. Във време, когато говорим за права на човека, за европейски или демократични ценности, за равенство и интеграция, някои общности продължават да бъдат изтласквани и демонизирани като паразити, които смучат кръвта на привилегированото общество. Положението е доста по-комплексно. Тук трябва да се говори за условията на живот, за възможностите, за образованието и действителното социално подпомагане, а не за издигане на стени, генерализации и стигми. Да, сред малцинствата има непоправими случаи, криминални типове и ценностен упадък, също както и сред основната част в обществото, и още по-лошо – сред привилегированата му част. Условията са повече от неравни и ако една ромска тийнейджърка е принудена да краде, то как ще се оправдаят българските младежи, които го правят.

Реакцията на жената във филма, чийто портфейл е задигнат, е не искам да казвам нереалистична, но със сигурност идеалистична. За съжаление, малцина биха имали това самообладание, тази ценностна система, която да прозре отвъд моментната грозна ситуация, да види корена на проблема, да се опита да го излекува. Реалността е такава, че въпреки доброто си желание и жената не знае как да помогне на Нина. Билет до родния ѝ град? Да се срещне отново със своите родители? А дали си задаваме въпроса защо всъщност тя е избягала от тях? Едва ли е поради прекалено внимание и обич. И все пак този акт на добрина, на съпричастност от страна на жената е много важен за младата джебчийка. Той бележи началото на вътрешен конфликт в нея. Червейчето този път на доброто се промъква в нейната душа и така се опитва да я спаси от горчивия живот, който я очаква. Все пак резултатът остава в бъдеще време и зависи от това дали Нина някога отново ще има късмета да срещне съчувствие и разбиране, или светът ще я дари с обичайното презрение и безразличие.