Култура / Брой 5 (3018), Май 2025

Наградата за архитектура Прицкер през 2025 г. получава китаецът Лиу Дзякун, който отдава почит на човешкото всекидневие и умее да култивира чувство за общност

През изминалите 25 години той работи изцяло в своята родна провинция Съчуан, проектира сгради за многобройни обитатели при недостиг на пространство, използва суровини от регионите, където работи, и традиционни строителни техники. Известен е като критик на унищожаването на китайското архитектурно наследство. Проектите му са представяни на Венецианското биенале.

Според международното жури, присъждащо наградата, във време, когато архитектурата търси отговори на социални и екологични предизвикателства, Лиу Дзякун се представя по убедителен начин и с работата си „отдава почит на всекидневието на хората, както и на тяхната общностна и духовна идентичност“. Лиу Дзякун използва архитектурата, за да създава общност, да събужда състрадание и да повдига човешкия дух. Към знанията и технологиите, които са инструментите на архитекта, той добавя здрав разум и мъдрост, аргументира се журито.

Със социална отговорност и ангажимент към традициите китайският архитект проектира образователни, културни и търговски сгради и ги интегрира в заобикалящата среда. Защото, както сам казва, „архитектурата трябва да разкрива нещо – тя трябва да абстрахира, дестилира и прави видими качествата на местните хора“. Тя „има силата да формира човешкото поведение и да създава атмосфера, като осигурява усещане за спокойствие и поезия, събужда състрадание и култивира чувство за общност“.

Преди да се превърне в един от видните представители на авангардната архитектура в родината си, Лиу Дзякун се е занимавал с литература и рисуване. През 1999 г. дори е публикувал роман за архитект, който планира идеален град, но завършва с катастрофа. Без да свързва съзнателно писането и архитектурата, той мисли за тях като за допълващи се форми на изкуството. И тъкмо като човек на словото обяснява своя подход: „Винаги се стремя да бъда като водата – да проникна в местната среда, в мястото, без да имам пред себе си твърда форма. С времето водата постепенно се втвърдява и се превръща в архитектура, може би дори в най-висшата форма на човешко духовно творение“.

Сред най-важните проекти на Лиу Дзякун са Музеят на будистката скулптура (2002) в Чънду, който съчетава по поетичен начин традиционна градина със съвременно галерийно пространство; Департаментът по скулптура на Института за изящни изкуства в Съчуан (2004) в Чунцин – сградата е майсторски вписана в средата, а горните ѝ етажи са така наклонени, че да осигуряват повече светлина; Уест Вилидж (2015) – културен и търговски център в Чънду със спортно игрище в центъра му; Музеят в Суджоу (2016), чиято архитектура интерпретира традиционното производство на тухли; както и комплексът, умело интегриран в грандиозния скален пейзаж на Тиенбао, Луджоу (2021).

Според чилийския архитект Алехандро Аравена, председател на журито за наградата Прицкер, в свят, в който съществува тенденция да се създават „безкрайни опустошени периферии, Лиу Дзякун е намерил начин да изгражда места, които са едновременно сгради, инфраструктура, ландшафт и обществено пространство“.

В работата си архитектът използва местни суровини, свързани с традиционните занаяти в Китай, предпочита строителни материали с видими несъвършенства, за да придаде характер на сградите си. Но макар да отдава почит на традицията, той не се задоволява с готови техники и материали, понякога сам изобретява други. В комплекса „Уест Вилидж“ например са употребени рециклирани тухли, създадени по негов метод от отломките след разрушителното земетресение във Вънчуан през 2008 г., смесени с цимент и пшенични фибри. Тези наречени от него „преродени“ тухли са не само по-здрави и икономични от обикновените, но също така носят символно значение, обединявайки възстановяването и възпоменанието. Поради използването на тази техника медиите го определят като „архитект на паметта“. Самият той обяснява съвсем прозаично: „Беше важно да се измисли креативен и бърз начин за възстановяване. И тази техника се оказа много устойчива“. От същия материал през 2009 г. архитектът, който живее в Чънду, само на 80 км от епицентъра на земетресението с магнитуд 8 степен по скалата на Рихтер, създава най-малката си творба, посветена на момиче, загинало в природното бедствие.

Лиу Дзякун е роден в Чънду през 1956 г. в семейство на медици. Израства в една от местните болници, където майка му е лекарка. Завършва Архитектурния институт в Чунцин. След като се дипломира, работи известно време в Чънду, после заминава за Тибет и Синдзян, Западен Китай, където в продължение на десет години се посвещава на рисуване, писане и медитация. Преди да се завърне в професията и през 1999 г. да основе бюрото си, докато все още се занимава с литература, прави малки архитектурни експерименти за приятели художници, чиито ателиета са в селски региони. Там строителството не е съпроводено с голяма бюрокрация. Така се ражда неговият подход – чрез вглеждане в социалната среда, местните традиции и в опит за съвременна интерпретация на исторически модели. Днес той се вижда отразен в мащабния проект Уест Вилидж в Чънду, който се оценява като принос в градското планиране – оригинален оазис със стълби, рампи и открити пространства насред масовото строителство. ArchDaily отбелязва, че архитектурата на Лиу Дзякун се корени във внимателното наблюдение на всекидневието.

„Това, което целя, не е фиксиран символ или стил, а установена методология и общ дух и темперамент“, обяснява китайският архитект. „Харесва ми да мисля, че поезията е в основата на моята работа.“ Най-важното за него е сградите да носят определена атмосфера или аура, да имат свои истории, дори тайни. „Ако говорим за моите собствени сгради, харесва ми, когато чувствам, че може би съм направил нещо нередно. С други думи, харесвам алтернативни интерпретации. Не харесвам архитектура, която се прави на съвършена.“

Лиу Дзякун е вторият архитект от Китай, удостоен с Прицкер. Наградата, която се връчва за 47-и път, е дотирана със 100 000 долара. Сред нейните носители в миналото са Заха Хадид, Рем Колхас, Норман Фостър, Петер Цумтор, а миналата година и японецът Рикен Ямамото.