Култура / Брой 5 (3018), Май 2025

Олег Гочев, „Перспективата на времето (70–30)“, 2–16 април 2025 г., Галерия на СБХ, „Шипка“ 6

Истинският път е само този, по който вървиш. Олег Гочев потвърждава тези думи чрез постоянството, с което следва през десетилетията своите творчески търсения. И е от онези художници, които не разчитат на случайности, доминиращи тенденции и господстващи вкусове. Той гравитира в своя траектория. Така единството на възгледа става доминиращо, а многообразието е заключено във възможните посоки на реализация.

През 2024 г. художникът Олег Гочев навършва 70 години. С мащабна изложба на „Шипка“ 6 той отбеляза своя юбилей през април т.г. Присъщата на подобни ретроспекции репрезентативност е факт. Но творецът поставя акцент върху предисторията, превърнала се в катализатор на експозицията, скрит в – надслова ѝ „Перспектива на времето. 70–30“.

Централен мотив в конципирането на изложбата е детайл от артистичното битие на художника. През 2023 г. Олег Гочев прибира от Германия колекция от 41 свои творби (управлявана от търговския му мениджър Волфганг Баум), които пребивават извън България тридесет години. Независимо че са с богата европейска изложбена биография, картините никога не са показвани у нас. Този факт се превръща в спонтанен повод за изложбата.

Към тези произведения Олег Гочев добавя други, създадени през последното десетилетие. Изложбата е мащабна и представя различни видове изкуства, в които се изявява Олег Гочев. Обликът ѝ е пъстър и многоаспектен, но като се вгледаме, ще установим, че пространството е завладяно от особено единство. Единство, което се открива в многообразието, защото творецът следва константна посока на развитие.

Обединяващата нишка през цялото представяне на Олег Гочев е играта с времето. Той разглежда времето като контекст и го осмисля житейски и пластически. В рисунките, живописните пана, пощенските марки, проектите и реализациите на монументални творби времето е емоционален, пространствен и комуникативен фактор. Всички показани произведения носят монументалност и динамика. Монументалността се търси в подхода, в градежа на формата, в цялостното присъствие на творбата. Динамиката се долавя при възприятието.

Най-многочислени са живописните творби. Повечето от тях са малки по формат. Изпълнени с присъщото за Олег Гочев усещане за цвят и екстатично напрежение и експонирани върху обширна площ, те са „мобилен“ архив на десетилетията. От лични послания, те се превръщат в разказ за преживявания, състояния и хора.

Олег Гочев показва рисунки, картини, стенописи и витражи с цел да представи на публиката набор от проблемни ситуации, чрез които като творец се вглежда в себе си – от интимно-творчески размисъл в рисунката, през колоритно-изразителен устрем в живописта до динамично-пространствен диалог в стенописта. В цялостния си облик изложбата откроява типичните за Гочев аналитичност и пиетет към детайла, смесица от експресионизъм и сюрреализъм, афинитет към екзотичното и еротичното, подчертаване на монументално-завладяващото.

За монументалиста е важно яркото и осезаемо присъствие на творбите му в интериор и екстериор, значима е смисловата плътност на елементите и професионалното технологично изпълнение. Художникът подчинява концепцията си на динамична комуникация със зрителя, на образно-асоциативна игра и на свобода на интерпретацията.

Той адресира изложбата към широката публика. Пространството на галерията съчленява малки, самостоятелно съществуващи фрагменти, които образуват „разказ“. Експозицията е конструирана като артистичен дневник, който интригува и цели да накара зрителя да изгради своя представа за твореца и да разчете видяното сам. Ключът, който Олег Гочев му дава, е свободата.