Култура / Брой 6 (3019), Август 2025

„География на съня“, Владимир Левчев, художник на корицата Атанас Хранов, издателство „7 лъча“, 2025 г.

„География на съня“ се нарича новата стихосбирка на поета Владимир Левчев. Разбира се, той е автор и на есеистични и прозаически текстове, но в случая особено важно е да напомня, че Левчев е поет. Защото тази негова книга прави това, което най-добре може поезията – гради една „друга“, паралелна, духовна реалност.

Новата стихосбирка няма да е изненада за познаващите и обичащите творчеството на поета. Тя не се отказва от предишни теми и мотиви, които помним от „Бог и моите демони“, „Точно време“, „Смъртта и Бог“. Както много точно казва Михаил Неделчев, „темата за съня присъства почти неизменно“ и ни припомня ключовото за 80-те стихотворение „Кой сънува моя живот“. Но тук, мисля, имаме и някакъв отговор – аз съм този, който сънува, и аз избирам в кой сън или в коя реалност да живея.

Философските, екзистенциалните теми са тези, които поетът осмисля, разгръща, а и за които поставя въпроси и на които търси отговори. Сънят и сънуването, времето, какво е то? Екзистенциален товар над човека, който той е обречен да носи. Вечно. Тежи ли му неговото бреме? И дали, „когато вече сме заминали, / дори когато вече сме умрели / каквото и да бъде утре времето, / ще бъде точно / крайно / време. / Ще бъде пак сега“.

Кога живеем всъщност – в съня или в реалността – „Животът ти е само сън. / А Будността те чака – / вътре в теб“.

И дали, сънувайки, не откриваме най-важното, онова, което ни убягва в реалността – „Само насън / разбираме смъртта / и Светлината“.

Траен и последователен е интересът на Владимир Левчев към религиозни, мистични и конкретно към християнски теми. И те винаги са в плътта на поезията му. Не просто като теми, а като формиращи вътрешния, духовен свят на поета, който той изразява чрез словото. И затова той може да си „позволи“ да каже на своя читател, че Бог и Светлината са вътре в него.

И в „География на съня“, както в предишни книги на Левчев, активно присъства християнската символика. Присъства и книгата, която говори Сътворението. Присъства и един впечатляващ културен и литературен пласт, който невинаги може да бъде ясно „разчетен“, но дори и непрофесионалният читател някак емоционално и интуитивно би могъл да го усети. Това също е силна, а и непрекъсваема линия в поетическото творчество на Владимир Левчев. Той си „говори“ с поети и писатели, религиозни мислители и философи. Задава кодове на мислене с цитати от Битие или от евангелските книги. Често и тук, както в предишни негови книги, техни думи присъстват като отварящи цитати на стихотворения или пък са органична част от текста. Много широк е диапазонът на избора и пристрастието на поета – от Хераклит, през Т. С. Елиът, Ваклуш Толев, Яворов, Лилиев, Любомир Левчев до Led Zeppelin. В случая и цялата стихосбирка на Левчев се „отваря“ с Т. С. Елиът и един от големите балкански поети на ХХ век – Васко Попа.

Нека читателите не си мислят, че сънят, времето, вярата са единствените важни теми в „География на съня“. Паметта, пътищата пред човека и сложния свят, толкова обвит в мъгла, а и безнадеждността в известен смисъл на днешното, в което живеем, също тревожат поета. И в този смисъл поезията на Владимир Левчев остава вярна и на политическото. Защото той винаги е бил с изострени сетива за заобикалящия ни свят. И никога не е замлъквал пред тъмните му измерения. Напротив – казвал ни е и сега ни казва: ето, в това живеем ние – „живеем в сенките на близкото минало, / които ни хващат за гърлото / в спрелия асансьор на съня. / Сънуваме изгубения Златен век, / погребан / в разкопките между джамията, ЦУМ / и Партийния дом. / Лъскави черни паяци / ни заплитат в сенчести бизнеси. / А слугите им / ни приспиват със словоблудствия / от екрана на телевизора“. Безкомпромисно поетическо поведение.

Стихосбирката на Владимир Левчев демонстрира и структурно разнообразие, владеене на ритъма, на разгърнатите по-епични форми, но и на по-синтезирания лирически изказ.

И най-сетне – тя се уповава, а и отдава почит на Езика, който е одарен с важната мисия да изрича всичко. И в който поетът вярва.