Велик майстор на иронията. Разговор с Любомир Илиев

Велик майстор на иронията. Разговор с Любомир Илиев

Пред творбите на гении като Томас Ман можем само да немеем в захлас, защото са недостижимо високо в литературния Олимп и колкото и да подскачаме, трудно бихме им наложили собствения си аршин, за да ги обявим за любими или по-малко любими. Мисля, че така разсъждават и повечето критици: едни превъзнасят „Вълшебната планина“, други убедено смятат, че новелата „Смърт във Венеция“ е най-съвършената творба в цялата немскоезична литература. Аз, като неистов поклонник на Гьоте (друг гений!), някак си подсъзнателно отдавам предпочитанията си на онези творби на Ман, които по един или друг начин са свързани с ваймарския олимпиец. А те са много: романите „Доктор Фаустус“ и „Лоте във Ваймар“, десетките есета и статии, асоциативните препратки в цял куп други произведения. Ценя, разбира се, чуждите мнения, ето защо се отказвам от каквито и да било класации и ще се задоволя с констатацията, че във всичките си книги Томас Ман е истински великан на словото, без когото световната литература би била далеч по-бедна. Той с основание се нарежда сред най-големите писатели на XX век и със своите романи, разкази и есета, преведени на над 40 езика и издадени в милионни тиражи, не само оказва огромно влияние на немската литература, но мнението му се ползва с авторитет по цял свят. [...]

Властта е природен феномен. Разговор с Владимир Зарев

Исках да си отговоря на три въпроса. Първо, по каква причина сказанието за Иисус Христос има тази невероятна трайност, не спира да вълнува човешкото въображение, а в някакъв смисъл и морала на хората. Според мен отговорът е в това, че Иисус Христос предпочита страданието пред чудото, защото знае своето предназначение. Вторият изключително важен въпрос е защо Бог Йехова изпраща на Земята и Бог, и човек. Не ангел, нито само Бог или само човек, а решава да постигне това сложно, трудно за промисляне двуединство. [...]

Усещане за чуждата болка. Разговор с писателя Ю Хуа

В Китай средата определя съдбата на човека. Едно от най-невероятните качества на китаеца е, че той може да понесе всичко, което съдбата му предлага. Тази съдба се определя от средата, в която той живее. Например главният герой в романа „Живи“ е непрекъснато лашкан от своята среда, от епохата, в която се намира. Той няма как да избяга, няма как да излезе от тази съдба, която му е предписана от средата, тъй като неговата конкретна среда, в която живее, не му позволява да излезе. [...]

Достъп до култура. Разговор с Диана Андреева и Янина Танева

Задаваме въпроса: „През изминалата година прочетохте ли книга? И ако да, колко книги сте прочели?“. За съжаление, проучването показва негативна тенденция – 43,6% от респондентите потвърждават, че не са прочели нито една книга. А от тези, които посочват, че са прочели, при около 56,5% това са средно около 7 книги за година. Тук все още говорим за фактора цена, книгите са скъпоструващо удоволствие за част от хората. Тези групи, които посочват, че нямат възможност да купуват книги, не посещават и библиотеки. [...]

Поглед към общата картина. Разговор с Чавдар Попов

Когато човек навърши определена възраст, погледът естествено се насочва по-скоро към миналото, отколкото към бъдещето. Завърших през 1974 и през 1976 г. започнах да работя в Националната галерия. Реших, че е добре да събера в един том онова, което по моя преценка представлява най-голям интерес за съвременния читател. Налице беше и желанието някои от публикациите да получат нов живот, текстовете да се реактуализират и да се социализират на един по-широк терен. [...]

Музикалната картина на съвремието. Разговор с Анда Палиева

Често си говорим между колеги защо музикалната ни критика така залиня и върви към изчезване. Малко са местата за професионални музикални публикации, изключвам специализираните академични издания. Останалите издания не търсят мнението на професионалисти. Затова и интересът на младите хора, които биха се занимавали с критика, също изчезва – къде да пишат, за какво да пишат. И ето един парадокс – Екатерина Дочева, висок професионалист с ярко перо, пише великолепни рецензии само в собствения си блог, за приятели. [...]