Видимости

При липсата на музей за съвременно изкуство в България радваща тенденция е колаборацията на съвременното изкуство с други музеи в съвместни изложби и събития. И не става дума само за художествените музеи – каквито са Националната галерия и общинските галерии, а за институции със специфичен исторически и научен профил. В последните десетина години това са Националният природонаучен музей, Националният военноисторически музей, Регионалният исторически музей в София и др. [...]

Поглед към общата картина. Разговор с Чавдар Попов

Когато човек навърши определена възраст, погледът естествено се насочва по-скоро към миналото, отколкото към бъдещето. Завърших през 1974 и през 1976 г. започнах да работя в Националната галерия. Реших, че е добре да събера в един том онова, което по моя преценка представлява най-голям интерес за съвременния читател. Налице беше и желанието някои от публикациите да получат нов живот, текстовете да се реактуализират и да се социализират на един по-широк терен. [...]

На тяхно място. Разговор с Владимир Карамазов

През последните четири години имах късмета да се срещна с големи имена във фотографията. От всекиго научих много и всяка творческа среща ме движи напред. Срещнах се със Стратос Калафатис, който ми показа верния път. Направи го категорично и аз го разбрах. Даде началото на един от моите проекти и ме научи да гледам по-мащабно на материала, който трупах. След това отидох в Генуа и се срещнах с един от екстремистите във фотографията – Андерс Петерсен. Изключително краен и дързък фотограф. [...]

Арсеналът на рисунката

Елиезер Алшех и Бронка Гюрова изповядват класическото, традиционно разбиране за рисунката, което можем да резюмираме с три ключови думи – спонтанност, импровизация и съкровен характер на пластическия изказ. И разбира се – с директен контакт с натурата. Тези специфични родови особености на рисунката са в генетиката на европейския художествен опит, включително и през периода на модерното изкуство, към което двамата имат особено отношение независимо от обучението си в Художествената академия в София. [...]

Вътрешният вик на Едвард Мунк

Почти всички творби на Едвард Мунк се съхраняват в Музея на Мунк в Осло, който по изключение предостави над сто свои шедьовъра на Италия. Символист от XIX век и предшественик на експресионизма, Мунк успява да предизвика съпричастието на своя зрител, кара го да възприеме изобразеното страдание и мъка – основния емоционален материал на неговата изключителна поетика. Лица без поглед, зашеметяващи пейзажи, оригинално използване на цвета успяват да превърнат творбите му в универсални послания. [...]