Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 1 (3024), Януари 2026

26 01

Някой звъни и си тръгва

От Десислава Неделчева 0 коментара A+ A A-

„Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист. Поезия, драма, теория 1985–1987“, Иван Станев, второ допълнено издание, издава Vortex & Kaos, 2025 г. 

Имам неясен спомен от влиянието на една корица на книга в университетските книжарници и павилиона за книги в двора на СУ. Още не знаех какво има между кориците, но във въздуха се усещаше нещо радикално, някакъв вид съпротива. Книгата беше издадена през 1994 г. от издателство „Вирга“ в малък тираж със заглавие „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“ от Иван Станев. После изчезна и дори антикварите я нямаха. Днес даже липсва във Варненската библиотека. През изминалата 2025 г. дойде ново издание на „Избитите обитатели“ с поезия, драма, теория на Иван Станев, писана между 1985 и 1987 г. В края на октомври през 2025 г. в родния му град беше премиерата му в зала „Щурче“ – последния дом на театър „Щурче“, основан от легендарните братя Райкови, чичовци на Иван Станев.

Касиел Ноа Ашер на стол в средата на малката сцена, говорейки, рецитирайки, шепнейки в нещо като моноспектакъл пред малко, отбрано общество. Получавам леко дежавю отпреди години с изложбата на художника Явор Цанев в читалището на варненския квартал „Аспарухово“. Гениални отблясъци в тесни и загадъчни места, пред група поклонници. Такива са родните ни контексти, от подземието на бункера до чудото.

Новото издание на „Избитите обитатели“ връща топката в игралното поле на метода „Иван Станев“. През март 2024 г. Миглена Николчина прави разговор за творчеството на Иван Станев, като кани философа Боян Манчев и режисьорката Ани Васева. Три месеца по-късно, през юни, на театралния фестивал „Варненско лято“ слушах необикновено интересния разговор за режисьора с актрисата Жанет Спасова, културолога Александър Кьосев и режисьора Явор Гърдев, театроведката Камелия Николова и други театрали – само година след смъртта му.

Книгата събира различни по жанр текстове, поезия, драма, теория, този път и със снимки от личния му архив. Тук са стихотворенията му, някои от които звучат като режисьорски разработки от репетиция на маса, тук са пиесите му, в които развива езика на своята театрална група с иронии, словесни деструкции и ерудиция. На 22 години Иван Станев, докато прави „Пътека за дивеч“ във втори курс на ВИТИЗ, формира театрален език с особена психотехника. След представлението става невъзможно да остане в Театралния институт. Тогава вижда цялата социална и политическа система като ужасно чудовище и навсякъде насилие. Оттук нататък пътят му е реакция срещу статуквото, ДС и въобще затворената държава. Пълен афронт. Любимите му Кафка, Паул Целан, Хьолдерлин, Витгенщайн, Адорно, Хайдегер, основно автори в немската култура, но и Батай и други френски писатели и философи, после руски и англоезични. Самият Станев, четящ на няколко езика, пишещ на немски и поставящ на френски, до последно се бори със стената между човечност и социална полза, която вече е много дебела.

В кратките прози паметта и забравата, иронията и парадоксът се актуализират в текста с игра на антилогика, нарочни езикови грешки (лексикални, глаголни форми), близки до оптическата илюзия. Миниатюрите напомнят Итало Калвино и са като самороден камък, намерен сред природата. Смесицата на времена, литературни герои и исторически събития е водевилна. В сонетите пък има сентенции на парадокса, които рушат значенията с асоциации, алитерации и други похвати. В пиесите виртуозно синтезира смисъла в гротеска, като пренаписва класически сюжети и доближава контексти.

Иван Станев сменя формите на художествените и философски сюжети, а театърът е най-близо до неговия метод на търсене – нито теоретичен, нито телесен, нито-нито. Иска да влезе под самата психология, навътре под тялото и езика.

Касиел разказа за къщата с кулата на Галата – долу „плажчето“, буйната растителност и змиите; в кулата може да стои само един човек, за да вижда леко морето – за моряшките фланели и черните сака на обитателя. Пъзелът Иван Станев се нуждае от разговори и тласъци за ново съществуване, защото той все още не е съединен. Играта с актьорите продължава от единичната кула.

Споделете

Автор

Десислава Неделчева

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Поет историософ и воин на живота. Разговор с проф. Иван Станков
    27.05.2026
  • Руски урок по немски
    27.05.2026
  • Живата музика на Виви Василева
    27.05.2026
  • Христо Христов – „Не се предавай“
    27.05.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO