Кафки
– Болен съм – каза кожухът.
– Какво ти има? – попита равнодушно роклята.
– В козината на яката имам кафки – реши да се пошегува кожухът, въпреки че го болеше.
– Кафки ли? Какво бяха кафките? Нещо като бълхи? Да не вземеш сега да ги предадеш и на мен – боязливо се обади роклята.
– Ама че страхлива егоистка – възмути се кожухът.
– Ти – какво? Да не мислиш, че искам да вися тук с теб, в този тъмен и задушен гардероб? От колко време не съм излизала, знаеш ли?
– Тихо там, моля ви – обадиха се няколко сиви сака, които вечно спяха.
– Престани да се държиш така, сякаш вината е моя – продължи обидено кожухът. – Аз също не съм излизал. Просто исках да ти споделя, че наистина не се чувствам добре.
– Какво бяха кафките? – обади се отново роклята, този път по-меко. – Кажи де, защо мълчиш? Сърди се, щом искаш.
Двамата млъкнаха.
Доколкото успя, роклята се отдръпна настрани от кожуха и се унесе в празна дрямка върху закачалката.
Кожуха го болеше. За да се разсее, той започна да си спомня онези сутрини, когато нечия ръка отваря гардероба и вътре нахлува ярка светлина. Ето. Очите ти вече свикват със светлината и ти започваш да различаваш кръглата маса в стаята, безупречно подредените столове, както и клоните на липата, която се вижда през прозореца – вън. Но от доста дълго никой не отваряше вратата на гардероба. В къщата не се чуваха никакви гласове. Да, кожухът и роклята бяха зимни дрехи и през по-голямата част от годината просто си висяха на закачалките. Бяха се научили да чакат. Но никога преди не бяха оставали толкова време на тъмно.
– Спиш ли? – все пак попита кожухът. Роклята не отговори. Наистина спеше. Едно сиво сако леко потръпна насън. Изведнъж, съвсем неочаквано, то облещи своите тъмнокафяви копчета в мрака. И отново заспа.
Кожухът въздъхна.
„Но къде са всички?“, се питаше той. Колко самотни и празни висяха ръкавите му! Само тъмнина. И само тишина. Навсякъде.
Макар и трудно, кожухът също заспа. Той сънуваше, че стои на раменете на някакъв руски писател. През цялото време писателят не спираше да пие водка, като след всяка пресушена чаша въздишаше тежко в козината на яката, от което на кожуха му олекваше. После писателят тръгна нанякъде и за още по-голяма радост на кожуха, върху яката му се посипаха едри, разкошни снежинки... Така, без самият той да го очаква, кожухът умря в съня си.
Роклята дълго време не разбра за неговата смърт. Мислеше, че кожухът се сърди заради нейното равнодушие и по тази причина не говори с нея. „Но какво наистина бяха кафките? – мислеше си в просъница роклята. – Какво представляваха те?“ Горката. Тя изобщо не подозираше, че дълго, много дълго време никой няма да отвори вратата на гардероба, никой няма да я облече. Защото не само къщата, градът беше пуст. Целият свят беше пуст. По някаква неизвестна причина хората ги нямаше и никой не знаеше нито къде са отишли, нито дали ще се върнат. Само сутрин понякога две-три сиви сака кръжаха ниско над покривите. Те кацаха върху ръба на някой от тях, откъдето провесваха своите ръкави. И дълго не помръдваха.
***
Терминът „кафки“ не се споменава никъде в научната литература. Кожухът сам си го измисли, за да дразни роклята. Според кожуха, който всъщност принадлежеше на стар и уважаван професор, кафките са вид бактерии. Странни частици, които се движат на границата на съществуването и са напълно недоказуеми. Отново според кожуха през материята на този свят постоянно преминава една невидима вълна от безгранична скръб, която понякога, незнайно защо, се просветлява от нещо. Когато тази вълна се движи през формите, се получава леко триене. Точно от това триене се пораждат кафки.
Ако някой хване кафки, най-често срещаните симптоми са лош дъх, всеобща отпадналост и крайно безволие, което се сменя с истерични изблици, липса на логика в поведението, сълзене на очите привечер и т.н. Казано най-общо, кафките пораждат безпокойство и безпричинна мъка. Единственият лек за това са разходките на открито. И силен чай без захар.
Нашият кожух обаче умря от естествена смърт, не от кафки, защото с тях могат да се заразят единствено хората. Които, както видяхме, ги нямаше никакви.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук