Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 3 (3026), Март 2026

24 03

Конфликтът между поколенията

От Рюдигер Маас 0 коментара A+ A A-

„Трябва да се отнасяме честно и с уважение едни към други. Но това не означава, че e нужно да одобряваме всичко.“ Изследователят Рюдигер Маас обяснява пред RND.de на какво се дължат днешните противоречия между младите и възрастните

Рюдигер Маас е психолог, учил е в Германия и Япония, един от създателите на Института за изследване на поколенията в Аугсбург и автор на много книги. Самият той е от поколението X – родените между 1965 и 1980 г. От години изследва поколението Z и следващото поколение Алфа. Приема се, че поколението Z е родено между 1995/97 и 2010/12 г. То е наследник на милениълите (поколението Y, родените от началото на 80-те до края на 90-те години на ХХ век) и предшества поколението Алфа (след 2010/2012 г.). 

„Работодателите се нуждаят от младите, защото все повече хора излизат в пенсия. Младите са в добра преговорна позиция и могат да наложат неща, които преди са били невъзможни“, твърди Маас. Същевременно според последните проучвания поколението Z е най-нещастното в Германия след края на Втората световна война. „Обяснението е, че днес ние с всички средства се опитваме да направим децата щастливи, вместо да им дадем шанс сами да открият щастието. Същото е и с въображението: вместо да дадем възможност на децата сами да развият въображението си, ние постоянно ги забавляваме. Защото децата днес не трябва да скучаят. Ала скуката подхранва въображението.“

Неотдавна един индийски предприемач и работодател постна заявление за отпуск на свой служител: „На 8 ноември излизам в отпуск. Чао!“. Той написа: „Така моят Gen Z екип получава отпуск“. Толкова безочливо ли e поколението Z, както твърдят всички?

Този предприемач се е дисквалифицирал по много линии. Защо поства това? Ако според него има проблем, той трябва да го изясни със своя подчинен. Освен това позволява отпуск, с което показва, че е възможно да се говори така с него. Той носи отговорност, ние често забравяме това. Той е назначил служителя. Това е работната среда, в която предприемачът допуска подобно поведение на служителя. Възрастните продължават да бъдат пример за подражание, а този пост показва, че мнозина от тях не се справят.

По-мързеливо ли е поколението Z в сравнение с другите поколения, както често се твърди?

Първо трябва да уточним: кой е трудолюбив?

Бейби бумърите го твърдят за себе си.

Когато са били на възрастта на поколението Z, те са били по-прилежни. Преди 40 години е трябвало да се трудят много повече, за да получат нещо. Ала днес много от тях излизат в пенсия по-рано. Всички сме станали горе-долу еднакво мързеливи. Младите са огледало на нашето общество.

Един пример: преди е трябвало да се изкачвате по стълбите в блока, а днес има асансьор. Възрастните обаче казват: „Младите са много мързеливи, преди аз винаги се качвах по стълбите“. Но тогава не е имало друга възможност. Подобни упреци показват, че възрастните не разсъждават критично. В едно трудолюбиво общество мързеливите не биха срещали толерантност. Те не биха получавали работа, нито дипломи за завършено образование. Щом това е възможно, означава, че всички ние като общество сме се развили в такава посока.

Във вашата книга „Конфликтът между поколенията“ пишете, че разривът между бейби бумърите и поколението Z е особено голям. Не е ли традиция възрастните да упрекват младите?

Да, но правим ли го днес наистина, не се ли възхищаваме твърде много на подрастващите? Освен това най-многобройното поколение, това на бейби бумърите, напуска пазара на труда и идва най-малобройното поколение. За бейби бумърите е било много трудно да си намерят добро работно място. Тогава за едно място са кандидатствали сто души, конкуренцията е била много голяма. Днес пет фирми си оспорват някой млад човек – съотношението се е обърнало.

Къде се проявяват противоречията?

Вече нямаме родители в класическия смисъл. Днес се отнасяме към младите по-сериозно, отколкото преди. Родителите бейби бумъри започнаха да се възхищават на децата си, намират за страхотно това, което те правят, искат да са приятели с тях. Приемаме толкова сериозно младите, че се променя перспективата към нас, възрастните. И трето, имаме първото напълно дигитализирано поколение – 99,7% от поколението Z имат смартфони, те са по 12 часа онлайн, а 95 до 97% от тях следват инфлуенсъри. Тези нови теми вълнуват младите и същевременно лишават от власт възрастните.

Какво имате предвид?

Младите вече не споделят ценностите на възрастните. Да предположим, че сте бейби бумър и най-голямата ви мечта освен жилището и семейството е да имате порше. Сега най-сетне го имате, но поколението Z ви казва, че според него да караш кола е тъпо. В този момент напълно сте лишени от власт. Вашият опит вече не е интересен, никой не вижда всичко, което сте постигнали. Вместо това ви казват, че сте го постигнали, защото сте стар бял мъж. А възрастните се питат: с какво, ако не с моя статус, мога да впечатля един младеж?

Какво имате предвид, когато казвате, че вече нямаме родители в класическия смисъл?

Когато бумърите са били млади, те са недоволствали срещу своите родители, следвоенното поколение. Така възниква движението от 1968 г. На него дължим и това, че днес децата не могат да се бият. Днешните родители правят всичко за децата си, ходят с тях на протести и намират за страхотно всичко, което те правят. Вече няма търкания – и тъкмо поради това нищо не се променя. Да вземем за пример Петъците за бъдеще (Fridays for Future, движението на Грета Тунберг, б.р.). То би могло да ескалира и протестът да се разшири и в понеделник и вторник, но това не се случи. Всички се обединиха, нямаше срещу какво да се бунтуваш. Петъците за бъдеще всъщност нищо не промениха, освен че всички говореха за тях.

По-трудно ли е за възрастните днес?

Да, защото за тях е много важно какво казват младите и защото светът се променя значително по-бързо. Хоризонтите на преживяване все по-бързо се раздалечават и за възрастните е трудно да поддържат темпото и да се адаптират.

Какви деца ще отгледа поколението Z?

Децата и днес вече са свикнали, че потребностите им веднага трябва да бъдат задоволявани. Колко бърза е най-бързата ракета в света? Когато родителите не знаят, те питат Google или ChatGPT. Така че децата са доста по-нетърпеливи. Скуката вече не е състояние, което те познават. Същевременно растат значително по-обгрижени и поради това са по-малко самостоятелни. Преди сто години едно дете е можело самичко да извърви десет километра, днес много родители следят с GPS тракери децата си. Фокусът на родителите генерално е върху децата, те са много тясно свързани. Ние изхождаме и от това, че родителите от поколението Z ще възпитават и своите внуци. Като цяло децата ще са по-малко. Когато поколението Алфа има деца, всеки трети или четвърти човек в обществото ще е над 65 години. Освен това те ще преживеят много повече последици от климатичните промени и ще обвиняват за тях поколението Z.

Какво влияние ще има дигиталният свят?

Той е вездесъщ. Поради това на все по-кратки интервали ще преживяваме разриви – дълбоки обществени промени. Поколението Алфа ще познава професии, 65% от които днес все още не съществуват. Изкуственият интелект ще има голямо влияние. Ние ще знаем още по-малко какво е истина и какво не.

Не трябва ли младите хора да знаят по-добре от нас какво е истина и какво не?

Точно обратното е. Младите хора имат лоша дигитална компетентност, защото израстват в дигиталния свят. Не го поставят под въпрос, а работят интуитивно с него, защото това е тяхната среда през цялото време. Обяснявам го на по-възрастните по следния начин: когато си бил млад и си гледал по цял ден телевизия, на твоите родители не им е хрумвало да ти приписват техническа компетентност. По-възрастните днес често имат по-добра дигитална компетентност, защото не са израснали с това. Често те по-добре разпознават фалшивите новини и манипулираните образи.

Това ли е нещото, което поколението Z може да научи от бейби бумърите?

Едно от най-важните качества на бъдещето ще бъде критичното мислене. Ние не сме родени с таблет, ние сме аналогови същества. Нуждаем се например от висока устойчивост срещу кибертормоз или от добро самочувствие, когато получаваме твърде малко лайкове. Това са качества, които се придобиват в аналоговия свят чрез възпитание и примери. А всичко, от което се нуждаем в аналоговия свят, може да се научи от възрастните.

Какво могат да научат бумърите от поколението Z?

А трябва ли? Добре е, че младите смятат старите за глупави. Когато намираме за чудесно всичко, което младите правят, ние ги лишаваме от много неща. Виждаме го в социалните медии: първо Фейсбук, после Инстаграм, а междувременно и ТикТок. Старите следват младите, а те продължават напред. Съвсем не е задължително всички да сме едно. Трябва да се отнасяме честно и с уважение едни към други. Но това не означава, че е нужно да одобряваме всичко.

Превод от немски Людмила Димова

Споделете

Автор

Рюдигер Маас

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Поет историософ и воин на живота. Разговор с проф. Иван Станков
    27.05.2026
  • Руски урок по немски
    27.05.2026
  • Живата музика на Виви Василева
    27.05.2026
  • Христо Христов – „Не се предавай“
    27.05.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO