Семената на надеждата покълват трудно
„Див бряг“, Шарлот Макконъхи, издателство „Лютиче“, превод от английски Деница Райкова, 2026 г.
Доминик Солт живее с трите си деца на отдалечен остров близо до Антарктида. Семейството се грижи за подземно хранилище за семена, докато светът наоколо е разлюлян от климатични промени и нивото на океаните се покачва. По време на сурова буря дъщеря му Фен открива на брега корабокруширала жена на име Роуан, тръгнала по следите на изчезналия си съпруг Ханк – учен от базата на острова. Когато идва в съзнание, Роуан усеща, че семейството крие тайна, но развива романтични чувства към Доминик. Той ѝ разказва, че съпругът ѝ Ханк е станал нестабилен от напрежението и е напуснал острова, но тя подозира, че семейството го е убило. Морето постепенно поглъща острова и хранилището, а тайните излизат на повърхността. Това е роман за оцеляването, в който семената на надеждата покълват трудно.
Австралийката Макконъхи противопоставя научния опит да се консервира светът на по-крехката, но по-човешка нужда да се опазят връзките между хората. Образът на потопа, семената и острова придават на историята почти библейско усещане за ковчег след края на света. Това е книга за климатичните промени, за разрива в едно семейство и за промените в човешкото сърце. Авторката е подбрала добра локация за романа си. През нея тя задава неудобния въпрос какво да бъде спасено, когато цивилизацията потъва. В критичен момент едно от децата избира редките семена, които нямат прагматично приложение, а не културите за отглеждане. Този акт на красиво, ирационално поведение е бунт срещу еволюционната необходимост за непременно оцеляване. Звучи като обещаваща книга с висок драматичен залог и няколко сериозни теми, но плава ли добре под критичен натиск?
Интересно е, че малко издателство като „Лютиче“ се е домогнало до правата на този бестселър, тиражиран в милиони бройки из цял свят, изпреварвайки големите риби у нас. Колкото и да е здравословно да има конкуренция и да заслужава подкрепа, „Див бряг“, макар и умело написана, е повърхностна книга, която разчита на жанрови похвати и спада повече в категорията на леките четива, отколкото в тази на сериозната литература. Това е важно уточнение, защото, съдейки по оценките на критиката и читателите, някой може да се подлъже, че е попаднал на голямо откритие.
Макконъхи предава всяка глава от името на някой от героите и интригата в романа виси на кукичката, че липсва добра комуникация между участниците в драмата. Някои глави са написани в сегашно време и са от първо лице, което внушава задаваща се опасност, но тъй като книгата е почти 400 страници, напрежението тлее прекалено дълго, преди действието да се забърза в последните страници. В крайна сметка това е трилър, който разчита на съспенс. Не помагат и главите, които ни пренасят в миналото, за да илюстрират по-добре живота на Роуан, преди да пристигне на острова. Те съвсем разрушават усещането за място и надвиснала опасност. Подхвърлените факти за флората и фауната на острова, главно през ентусиазма най-малкия син Орли, се опитват да вкарат претенцията за нещо по-значимо, но в крайна сметка изглеждат като импровизирани кръпки в корпуса на романа.
Усърдният читател би научил любопитни факти покрай „Див бряг“. За Световното хранилище за семена в Свалбард, за остров Макуори, който е прототип на художествената си версия в книгата, както и за някои растения като обикновеното глухарче (Taraxacum officinale) или боровете Wollemia, расли преди милиони години по времето на динозаврите, открити случайно чак през 1994 г. Това е приятна периферия, която вероятно възниква автентично за Макконъхи, тъй като в предишната си книга тя се занимаваше с изчезващ вид птици, но ни залъгва, че между страниците е скрито нещо повече от добре скроен трилър.
„Див бряг“ е достатъчно занимателна, за да ви държи ангажирани, компетентно написана, за да не се ядосвате на неразбориите в сюжета, но е учудващо, че получава толкова внимание, след като пазарът изобилства от близки по дух произведения. Апокалиптичната атмосфера и сериозното климатично предупреждение са фон на мелодраматична история, която ще развълнува някои, но ще остави безразлични мнозина. Предизвиквам ви да си спомните имената на героите след година. На мен ми е трудно дори няколко дена по-късно.
Доминик Солт живее с трите си деца на отдалечен остров близо до Антарктида. Семейството се грижи за подземно хранилище за семена, докато светът наоколо е разлюлян от климатични промени и нивото на океаните се покачва. По време на сурова буря дъщеря му Фен открива на брега корабокруширала жена на име Роуан, тръгнала по следите на изчезналия си съпруг Ханк – учен от базата на острова. Когато идва в съзнание, Роуан усеща, че семейството крие тайна, но развива романтични чувства към Доминик. Той ѝ разказва, че съпругът ѝ Ханк е станал нестабилен от напрежението и е напуснал острова, но тя подозира, че семейството го е убило. Морето постепенно поглъща острова и хранилището, а тайните излизат на повърхността. Това е роман за оцеляването, в който семената на надеждата покълват трудно.
Австралийката Макконъхи противопоставя научния опит да се консервира светът на по-крехката, но по-човешка нужда да се опазят връзките между хората. Образът на потопа, семената и острова придават на историята почти библейско усещане за ковчег след края на света. Това е книга за климатичните промени, за разрива в едно семейство и за промените в човешкото сърце. Авторката е подбрала добра локация за романа си. През нея тя задава неудобния въпрос какво да бъде спасено, когато цивилизацията потъва. В критичен момент едно от децата избира редките семена, които нямат прагматично приложение, а не културите за отглеждане. Този акт на красиво, ирационално поведение е бунт срещу еволюционната необходимост за непременно оцеляване. Звучи като обещаваща книга с висок драматичен залог и няколко сериозни теми, но плава ли добре под критичен натиск?
Интересно е, че малко издателство като „Лютиче“ се е домогнало до правата на този бестселър, тиражиран в милиони бройки из цял свят, изпреварвайки големите риби у нас. Колкото и да е здравословно да има конкуренция и да заслужава подкрепа, „Див бряг“, макар и умело написана, е повърхностна книга, която разчита на жанрови похвати и спада повече в категорията на леките четива, отколкото в тази на сериозната литература. Това е важно уточнение, защото, съдейки по оценките на критиката и читателите, някой може да се подлъже, че е попаднал на голямо откритие.
Макконъхи предава всяка глава от името на някой от героите и интригата в романа виси на кукичката, че липсва добра комуникация между участниците в драмата. Някои глави са написани в сегашно време и са от първо лице, което внушава задаваща се опасност, но тъй като книгата е почти 400 страници, напрежението тлее прекалено дълго, преди действието да се забърза в последните страници. В крайна сметка това е трилър, който разчита на съспенс. Не помагат и главите, които ни пренасят в миналото, за да илюстрират по-добре живота на Роуан, преди да пристигне на острова. Те съвсем разрушават усещането за място и надвиснала опасност. Подхвърлените факти за флората и фауната на острова, главно през ентусиазма най-малкия син Орли, се опитват да вкарат претенцията за нещо по-значимо, но в крайна сметка изглеждат като импровизирани кръпки в корпуса на романа.
Усърдният читател би научил любопитни факти покрай „Див бряг“. За Световното хранилище за семена в Свалбард, за остров Макуори, който е прототип на художествената си версия в книгата, както и за някои растения като обикновеното глухарче (Taraxacum officinale) или боровете Wollemia, расли преди милиони години по времето на динозаврите, открити случайно чак през 1994 г. Това е приятна периферия, която вероятно възниква автентично за Макконъхи, тъй като в предишната си книга тя се занимаваше с изчезващ вид птици, но ни залъгва, че между страниците е скрито нещо повече от добре скроен трилър.
„Див бряг“ е достатъчно занимателна, за да ви държи ангажирани, компетентно написана, за да не се ядосвате на неразбориите в сюжета, но е учудващо, че получава толкова внимание, след като пазарът изобилства от близки по дух произведения. Апокалиптичната атмосфера и сериозното климатично предупреждение са фон на мелодраматична история, която ще развълнува някои, но ще остави безразлични мнозина. Предизвиквам ви да си спомните имената на героите след година. На мен ми е трудно дори няколко дена по-късно.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук