Култура / Брой 9 (2962), Ноември 2019

Николай Майсторов, „Портрети“, Галерия „Контраст“, 9–30 октомври 2019 г.

За Николай Майсторов е говорено и писано заслужено много. За драмите и бурите в душата му, за пластическите метафори, за диалозите му със световната култура. А и сам той неведнъж се е изповядвал в слово.

Но всяка среща с неговото творчество е ново предизвикателство. Издига ни над реалното и обичайното. Поставя ни пред въпросите не за живота, а за битието. И категорично ни пренася в полето на духовните ценности. Доказва ни мащаба на големия художник и на голямата личност. Пред творбите му трябва да забравим онова, което ни заобикаля. А за да изразим реакцията си, обикновените думи не могат да ни свършат работа.

Да не се връщаме твърде назад. Спомняте си потресението, което изпитахме пред неговия цикъл по любовните сонети на Пабло Неруда.

Сега в галерия „Контраст“ Николай Майсторов излага серия от 20 портрета, рисувани през 2017 година – няколко автопортрета плюс портрети на съпругата Стела и на приятелите Бойко и Владимир. В гросо, изпълнени с пастел, с владеене на материала, както само той умее.

От юношеска възраст вниманието към автопортрета съпътства Майсторов през годините. Животът неизбежно бразди лицето му, както душата поема ударите на времето. В тези последни автопортрети напрежението и трагиката са достигнали до предел. Забележително постижение е автопортретът, който ни посреща в изложбата. Класата на художника е проявена в сродяването със самата живописна материя. Не можем да откъснем поглед от това масленозелено, което не просто вае лицето. То е звукът на автора.

В портретите на Стела – спътница в живота и в духовните пространства – художникът удивително е постигнал състоянията на вдъхновение и размисъл, характерни за тази наша голяма музикантка.

Портретите на Бойко, приятеля, отишъл си от този свят, но оставил следата си тук – с човечност и благородство, са с подчертана конструктивност на формата. Но тя не ни пречи в тази почти кристална структура да усетим душата, нейната ранимост и нейната устойчивост.

И другият приятел, Владимир, е човек от същата порода и от същия най-близък кръг, събрат по дух в този объркан и жесток свят.

Тези последни портрети на Николай Майсторов – изтръгнати от дълбините на житейските му прозрения – са белязани с енергия, страст и култура. В тях няма нищо външно и нищо приблизително. Те са без аналог в съвременното ни изкуство. Те са съотнесени с друга, най-висока мяра – художествена и човешка.

С изкуството на Николай Майсторов се въздигаме и ние. Добре е по-дълго да съхраним това чувство и това отношение към света.

Слово, произнесено при откриването на изложбата.

* * *

Един художник на 76 години, говоря за моята възраст, трудно ще има самочувствието на младия напорист творец. Животът на „стареца“ е воля за присъствие на сцената и е начин да приеме края въпреки всичко. Така че рисувам, продължавайки отсрочката за победения.

Николай Майсторов, Думи за изложбата