Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 1 (2974), Януари 2021

21 01

Осем километра

От Николай Петков 0 коментара A+ A A-
„Границите на дивдядовския стадион са границите на моя свят“… Всъщност тя каза „на твоя свят“ и за пореден път ми припомни, че интуицията ѝ е безпогрешна. Бе изчислила, че разгърнат ли се в права линия, двайсет обиколки са осемкилометровият радиус, около който се върти моят свят. Можех да ги разделя на две по четири и да превърна живота си в едно пътуване до Шумен и обратно[1]. А можех да тръгна право напред, да бягам накъдето ми видят очите… и да стигна до Салманово.
 

– Вероятно защото след четиридесетминутен крос вече си на края на света – усмихна се загадъчно тя и ме попита откъде идва името „Салманово“.

– Ако вярваме на Борхес[2], от саламандрите, тоест от онези безкрайно студени същества, които могат да оцелеят единствено в огъня. Необяснимо защо, говорейки за тях, той си спомня за св. Августин и XXІ книга на „За Божия град“, където саламандрите са приведени като доказателство, че може да се живее в ада. Между другото, нелоша алегория за моето Дивдядово.

При все че възможно е думата да е развила ново, особено значение в българския език. Казват, „салман“ на прабългарски означавало „майстор на подкови“. И защо не, нали за степните народи няма нищо по-важно от конете, а за конете – нищо по-важно от подковите. И понеже връзката между обработката на желязото и огъня е несъмнена, защо да отхвърляме етимологията?

– А може би Салманово е Салам-работа? И идва от еврейската дума за мир и за сигурност? Може да се родее с библейския Ерушалаим? Да не се окаже, че за половин час стигаш от Дивдядово до Ерусалим, а? – Гласът ѝ, необяснимо защо, напомняше за звънчетата в смеха на Малкия принц. Слушах ги и си мислех, че трябва да тръгна след него. Можех да обиколя цялата египетска земя и пешком да премина през Юдейската пустиня. И някъде там, по пътя, щях да открия забравеното значение на Салманово.

При все че можех да вляза в шегата ѝ и почти сериозно да отвърна, че коренът на думата – salma – e наистина библейски. Нещо повече, използва се поне 16 пъти в Писанието и значенията му варират от „връхна дреха“ до „цял“, „безопасен“, „непокътнат“, „невредим“... Щях да кажа, че този триконсонантен семитски корен от буквите шин, ламед и мем стига до нас като турска заемка през арабски. И вече означава (Бог знае защо) „изпуснат“, като заедно с това е придобил още две допълнителни значения: за тиха вода и за лудост, но се замислих, че ако една дума означава толкова много неща, не е невъзможно тя да не значи абсолютно нищо. Затова ѝ предложих бавно да тръгнем към селото и да питаме първия срещнат. После – втория, третия… Искаше ми се по пътя към Салманово да измислим нов език. Да е вълшебно-реален като името на селото. И думите да означават само онова, за което си мечтаем; да сме като Адам и Ева, да даваме имената на нещата; и зеленчуковата градина в Мараш[3] да се превърне в новия Едем. Берем пипера на комшиите и си фантазираме, че вкусваме от дървото на живота. После тя ме пита дали думата „Салманово“ и думата „целувка“ имат един и същи корен. Не знам какво да отговоря, затова ми хрумва великото откритие, че „пиперът е хипербола“. Тя слага пръст на устните ми. Задържа го дълго. Всъщност не го задържа, а го движи. Усещам, че изписва думи.

– Не разбрах какво написа – смутено си признавам.

– „Онова, което няма как да бъде“[4] – прошепва тя. И ми припомня, че имаме да вървим осем километра… и че доникъде не сме стигнали… 


[1] Колкото е разстоянието от центъра на Дивдядово до центъра на Шумен.
[2] „Речник на въображаемите същества“ (изд. „Фама“, 2008), с. 157.
[3] Селото между Дивдядово и Салманово.
[4] Стих на Борхес от поемата „Вещи“ (от сборника „Златото на тигрите“, 1972).

Споделете

Автор

Николай Петков

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Да бъдем маргинали е голямата ни сила. Разговор с Димитър Кенаров
    27.05.2025
  • Любовта ни спасява, ако не е само Ерос. Анкета с проф. Боян Биолчев
    27.05.2025
  • Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев
    27.05.2025
  • За мъдростта и добродетелите
    27.05.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO