За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

Аз съм крайно пристрастен в своята безпристрастност. Имам биографична основа, която обяснява моята настояща позиция, затова ще предложа да поговорим върху една фамилна история. Това е микроисторически подход, различен от традиционните разкази за историческата съдба на българи, македонци, гърци, сърби, албанци и т.н. Защото в момента, в който включим тези етноними и Големи разкази като саморазбиращи се, попадаме във властта на институционализирани национални митологии от XIX в., а нали точно тях искаме да критикуваме, да ги видим по различен начин. [...]

Идентичност и интерпретации

Историята на българските борби за приобщаване на Македония, на метаморфозите на националноосвободителното движение в Македония, на обособяването на „македонския въпрос“ – политическо, интелектуално, на повседневно равнище – е разказ, изпълнен със страдание и въодушевление, саможертва и предателство... Историята на тази драма е пренаситена с емоции, страсти, огромни усилия, победи и поражения, завихрили порочен кръг на все по-голяма безизходица. [...]

Българският меморандум и фалшификатите

В Меморандума няма нито ред за черните страници в българската история. Не се споменава, че царете Фердинанд и Борис III са изпратили на смърт почти половин милион българи, за да се пролеят потоци от българска кръв по бойните полета на Втората балканска и Първата световна война, а дори и през Втората световна война. В тези събития цветът на българската младеж беше осакатен. Македонците и Република Северна Македония сега обаче са обвинявани от България за всичко, което им се е случило по времето на Царска България. [...]

Македонскийт въпрос

Много пъти сми чували от македонистите, че те не били българе, но потомци на древните македонци, и всякога сми чакали некакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Ний сми прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ македонци; но никъде не сми намерили ни що са били тези македонци, ни от какво племе са, а малкото македонски думи спа­зени у некои гръцки списатели съвсем отричат таквъзито предположения. [...]

Македонският въпрос и България

Какво искаме от България? Да ни даде всички законни свободи. Да внесе ясност и морал в своята външна политика и да не търгува с нашето дело за чужди сметки, както бе случаят в 1895 г. Това желаем ние – македонците, а свободните българи могат да искат от своето правителство, щото в Турция да се въведе законен ред, който да не смущава вътрешния политически живот в България. Поради шовинизма на другите балкански народи на българския народ се пада мисията да ни подкрепи морално и материално. [...]

За нашите работи

Бъдещата политика на България си я представям по следния начин. България никога няма да се откаже от своите права над Македония, която е за нея същото, каквото е Малорусия за Русия и Моравия за Чехия. Населението на Македония, както и да го наричат сърбите и гърците, по кръв си остава българско. То няма толкова лесно да забрави своята връзка с останалия български народ. България с всички притежавани от нея средства ще предявява и доказва своите права над М[акедония]. [...]