Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 4 (2977), Април 2021

25 04

Спокойно, нищо няма да бъде наред

От Мартин Касабов 0 коментара A+ A A-

„Идва събота“, Лусия Бърлин, превод Василена Мирчева, издателство „Кръг“, 2021 г.

Сборникът „Идва събота“ на Лусия Бърлин започва с висок, стар индианец в перално помещение в Ню Йорк. Въпросният разказ – „Пералнята на Ейнджъл“, е добра заявка за това, което предстои в следващите 420 страници, населени с герои, които съществуват в периферията на обществото, незабележими прашинки, разхвърлени в мръсния въздух на големия град или из запустели региони, в които времето е спряло. Талантът на Бърлин се изразява в това, че не спестява на читателя истината. Да определим това като „суров“ поглед би било нечестно. Макар да не обръща гръб на самотата, болката, болестта и злините, тя успешно ги сплотява с нежност, човещина и тиха надежда. Затова и историите ѝ са горчиво-сладки късове реалност.

Самотата е англосаксонско понятие. В Мексико Сити, ако си единственият човек в автобуса и някой се качи, той не само ще седне до теб, ами и ще се облегне на теб.

Бърлин е родена през 1936 г. в Аляска, семейството ѝ често се мести поради работата на баща ѝ, който е инженер в минната индустрия. Преминават през Монтана, Аризона и Чили, където малката Лусия отраства, а по-късно, като зряла жена, сменя Ню Мексико, Ню Йорк, Калифорния и Колорадо. Работи нискоквалифицирани професии, чете, преподава, а голяма част от впечатленията ѝ извират от богатия опит, който трупа покрай хора от работническата класа. Литературният ѝ модел е чеховски, но разказите звучат съвременно, актуалните теми, обраният стил и силната образност запечатват като фотографски портрети множество изгубени животи, останали без глас.

Специалисти я определят като „най-добре пазената тайна на Америка“, сравняват я с носителката на Нобелова награда Алис Мънро, изливат суперлативи за способността ѝ да създава стегнат поток на мисълта, който напомня на джазова импровизация. Калейдоскопичното завъртане на герои, ситуации, спомени, писма разбива клишета и прави прозата ѝ непредвидима. Действително с този сборник, който излезе преди месец от издателство „Кръг“ в превод на Василена Мирчева, българският читател може да се почувства част от литературния свят или поне да се докосне до събитие, което заслужава да бъде отбелязано.

Тук е мястото да се обърне внимание, че разказите са публикувани посмъртно. Сборникът с оригинално заглавие A Manual for Cleaning Women е съставен в Америка през 2015 г., девет години след смъртта на Бърлин, а това, от една страна, е несправедливо и тъжно, тъй като признанието, което заслужава, я подминава през целия ѝ живот. От друга страна, е крайно обнадеждаващо, че добрите текстове оцеляват. Всички талантливи писатели сякаш пишат в една книга, която като по чудо не спира да се обогатява и да достига до бъдещи поколения. Лусия Бърлин несъмнено има място в тази книга.

Освен колоритните образи, които се появяват по страниците, разказите ѝ са силно автобиографични. Гласът ѝ свързва като нишки животите на всички героини, подхванали толкова разнородни професии, че изброяването им би запълнило страницата. Детайлните описания на „реалността“ им напомня на вниманието, с което Реймънд Карвър описва стаите и вещите на героите си, Така, заобиколно, по-въздействащо се предават нюансите на емоцията. Неизговореното, както е и при Селинджър, често се прикрива зад прозаични общи приказки. Разказите на Бърлин започват и свършват в нищото, но междувременно казват всичко. Като утешителна приятелска прегръдка са, между хора, които знаят, че нещата няма да бъдат наред.

Синовете си взеха книгите и раниците, целунаха я и излязоха. Тя стоеше на прозореца и ги гледаше как отиват до автобусната спирка. Изчака, докато автобусът дойде и ги понесе към Телеграф авеню. После излезе до магазина за алкохол на ъгъла. Вече беше отворен.

Споделете

Автор

Мартин Касабов

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Пропаганда и страх. Разговор със Светослав Овчаров
    21.06.2022
  • Нашият свят
    21.06.2022
  • Страшимиров като политически писател – разговор с проф. Михаил Неделчев
    21.06.2022
  • Никита Михалков: кинорежисьорът, станал пропагандист
    20.06.2022

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2022 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO