Култура / Брой 4 (2977), Април 2021

„Идва събота“, Лусия Бърлин, превод Василена Мирчева, издателство „Кръг“, 2021 г.

Сборникът „Идва събота“ на Лусия Бърлин започва с висок, стар индианец в перално помещение в Ню Йорк. Въпросният разказ – „Пералнята на Ейнджъл“, е добра заявка за това, което предстои в следващите 420 страници, населени с герои, които съществуват в периферията на обществото, незабележими прашинки, разхвърлени в мръсния въздух на големия град или из запустели региони, в които времето е спряло. Талантът на Бърлин се изразява в това, че не спестява на читателя истината. Да определим това като „суров“ поглед би било нечестно. Макар да не обръща гръб на самотата, болката, болестта и злините, тя успешно ги сплотява с нежност, човещина и тиха надежда. Затова и историите ѝ са горчиво-сладки късове реалност.

Самотата е англосаксонско понятие. В Мексико Сити, ако си единственият човек в автобуса и някой се качи, той не само ще седне до теб, ами и ще се облегне на теб.

Бърлин е родена през 1936 г. в Аляска, семейството ѝ често се мести поради работата на баща ѝ, който е инженер в минната индустрия. Преминават през Монтана, Аризона и Чили, където малката Лусия отраства, а по-късно, като зряла жена, сменя Ню Мексико, Ню Йорк, Калифорния и Колорадо. Работи нискоквалифицирани професии, чете, преподава, а голяма част от впечатленията ѝ извират от богатия опит, който трупа покрай хора от работническата класа. Литературният ѝ модел е чеховски, но разказите звучат съвременно, актуалните теми, обраният стил и силната образност запечатват като фотографски портрети множество изгубени животи, останали без глас.

Специалисти я определят като „най-добре пазената тайна на Америка“, сравняват я с носителката на Нобелова награда Алис Мънро, изливат суперлативи за способността ѝ да създава стегнат поток на мисълта, който напомня на джазова импровизация. Калейдоскопичното завъртане на герои, ситуации, спомени, писма разбива клишета и прави прозата ѝ непредвидима. Действително с този сборник, който излезе преди месец от издателство „Кръг“ в превод на Василена Мирчева, българският читател може да се почувства част от литературния свят или поне да се докосне до събитие, което заслужава да бъде отбелязано.

Тук е мястото да се обърне внимание, че разказите са публикувани посмъртно. Сборникът с оригинално заглавие A Manual for Cleaning Women е съставен в Америка през 2015 г., девет години след смъртта на Бърлин, а това, от една страна, е несправедливо и тъжно, тъй като признанието, което заслужава, я подминава през целия ѝ живот. От друга страна, е крайно обнадеждаващо, че добрите текстове оцеляват. Всички талантливи писатели сякаш пишат в една книга, която като по чудо не спира да се обогатява и да достига до бъдещи поколения. Лусия Бърлин несъмнено има място в тази книга.

Освен колоритните образи, които се появяват по страниците, разказите ѝ са силно автобиографични. Гласът ѝ свързва като нишки животите на всички героини, подхванали толкова разнородни професии, че изброяването им би запълнило страницата. Детайлните описания на „реалността“ им напомня на вниманието, с което Реймънд Карвър описва стаите и вещите на героите си, Така, заобиколно, по-въздействащо се предават нюансите на емоцията. Неизговореното, както е и при Селинджър, често се прикрива зад прозаични общи приказки. Разказите на Бърлин започват и свършват в нищото, но междувременно казват всичко. Като утешителна приятелска прегръдка са, между хора, които знаят, че нещата няма да бъдат наред.

Синовете си взеха книгите и раниците, целунаха я и излязоха. Тя стоеше на прозореца и ги гледаше как отиват до автобусната спирка. Изчака, докато автобусът дойде и ги понесе към Телеграф авеню. После излезе до магазина за алкохол на ъгъла. Вече беше отворен.