Немили-недраги

В края на 80-те ходих в Китай и тогава открих китайските ресторанти. В тайните им ме въведе един познат българин, който живееше в Пекин. Показа ми как да държа пръчиците за хранене, обясни ми как да си избирам яденетата и в какъв ред да ги поръчвам. И така свикнах с китайската храна, сякаш от малък съм ял ориза с клечки, сърбал съм си супата без лъжица и съм си близал сладоледа пържен. Освен поздрава „Нихао!“ запомних и няколко думи за поръчка: ориз е „мифан“, вода – „шуе“, а пък две бири – „ер питьо“... [...]