Култура / Брой 6 (2979), Юни 2021

С художника на графити Мануел Герулис разговаря Марта Монева

„Градът е доминиран от приглушени тонове и 90-градусови ъгли. Тази градска геометрия напомня на затвор. Ето защо се чувстваме добре, когато сме заобиколени от цветове и разнообразие.“

Господин Герулис, представете се, моля.

Мануел Герулис, роден през 1971 г., от Висбаден, художник на графити и основател на MOS Meeting of Styles („Среща на стиловете“), известен като най-големия графити фестивал в света.

Как започна всичко?

Кариерата ми започна през 1983–84 г. с хип-хоп вълната, която дойде първо в Европа, а след това в Германия. Тук, във Висбаден, имаше пързалка за ролкови кънки, там се срещаха хората от младата хип-хоп сцена, правеха се и брейкденс битки. Там се срещаха първите автори на тагове. Това беше люлката на графити сцената във Висбаден, Майнц и района Рейн-Майн. Започнах да пръскам влакове през 1987 г., докато през 1991 г. не ме заловиха и осъдиха за умишлено увреждане на имущество.

Каква присъда получихте?

Парична глоба в размер на 10 000 DM и 80 часа общественополезен труд, чистех линейки. С тази присъда приключи незаконната ми кариера и започнах да организирам първите си проекти, да правя семинари. През 1997 г. организирах Wall Street Meeting за първи път.

След присъдата вече никога ли не пръскахте незаконно?

Не.

Според вас съдържанието на графита винаги ли е политически или социално релевантно?

Аз винаги правех и по нещо критично. Самото пръскане като действие е политически акт, защото отиваш и пръскаш върху нещо, което не е твоя собственост, и естествено влизаш в конфликт с правото на собственост.

Защо светът има нужда от графити, било то законни, или незаконни?

Необходимостта от графити може да бъде разглеждана на няколко нива. От една страна, те са форма на изразяване, действат като отдушник, особено за младите хора, на които им е много трудно да намерят път за творческа изява. А хип-хоп културата в различните си стилове и елементи – графити, брейк, рап, диджейство, е нещо изключително. Поставени на легална основа, графитите могат да обогатят един град. Всеки град е белязан от сивота и бетон, а графитите и стенното изкуство могат да придадат на сивите градски зони допълнителни качества и градската среда да стане място, по-добро за живеене, по-жизнерадостно и положително. В крайна сметка цветовете също слагат отпечатъка си върху хората. Когато вървите през сив град, мислите и се чувствате сиви. Цветовете са живот. Затова и се чувстваме толкова добре сред природата. Градът е доминиран от приглушени тонове и 90-градусови ъгли. Тази преобладаваща градска геометрия напомня на затвор. Ето защо се чувстваме добре, когато сме заобиколени от цветове и разнообразие.

Това ли ви подтикна към „Акция Цветно“?

Да, точно това е основополагащата идея на „Акция Цветно“. Основахме я през 1998 г. и заедно със Службата за младежта във Висбаден я провеждахме с много амбиция до 2005–2006 г.

Колко труд е нужен, за да се превърне градската сивота в галерия на открито?

Много труд трябва, но преди всичко е нужна политическа воля. Защото всичко принадлежи на някого и ако не работим с градската управа, е трудно. А градската управа зависи от политическите мнозинства и политическата воля. Ако тя е налице, разбира се, е малко по-лесно да внесете цвят в града.

Как изобщо си проправихте път до градската администрация? С кои политици сте работили особено добре досега?

Връзка с градската администрация си създадохме чрез Службата за социална работа и Хилдегунде Рех, която за съжаление почина преди две години. Тя се вслушваше в младежката сцена от много отдавна, имаше за цел да идентифицира нужди и интереси, които след това да бъдат удовлетворени. И само така можахме да легитимираме „Акция Цветно“ и Wall Street Meeting, която по-късно прерасна в Meeting of Styles. В лицето на Службата за социална работа и социалния отдел винаги сме имали страхотен застъпник, който ни е проправял пътя. Важен е и районният общински съвет, в него обикновено има прагматични хора, които разбират кога един подлез, една стена или голям бетонен комплекс трябва да бъдат дадени за оцветяване. Имахме късмет, че в градската управа на Висбаден настъпи промяна. Дойде млад и разкрепостен европейски кмет, Свен Герих. В резултат след почти 20 години работа през 2017 г. получихме и Наградата за култура на Висбаден. С годишната „Среща на стиловете“, която беше основана през 2002 г. и се провеждаше първо в кланицата, а след това и на Брюкенкопф (старо предмостово укрепление, б.р.), направихме Висбаден известен в целия свят. Всяка година идваха над 100 художници от всички краища на света. Артистите бяха посрещани в кметството и приветствани от кмета. Така „Срещата на стиловете“ се превърна в неразделна част от културната програма на града.

Какво означаваше за вас Наградата за култура след тези дълги години битки?

Да, през първите няколко години винаги имаше голяма съпротива. В това отношение Наградата за култура е признание за работата, която е свършена, и за положителните последици за града. Дадохме известност на Висбаден, галерия „Брюкенкопф“ е интересен обект за туристите, които идват целогодишно, снимат. Цялата област очаква с нетърпение срещата.

Кога графитите се превръщат и в социално защитна мрежа?

Незаконните графити не са непременно социална работа. Може да бъде социална, когато нелегални графити артисти пътуват заедно или планират действия, основани върху дълбоко и вярно приятелство. Виж, легалните графити имат много по-широк социален аспект, събират се хора от много места, обменят идеи и работят заедно. През 2001 г. във Висбаден се срещнаха артисти от Швеция, Гърция, Хърватия, САЩ, Италия, Германия и Холандия, показаха си нещата, а на другия ден направиха заедно една голяма стена. Друго запомнящо се изживяване беше, когато двама артисти от Израел и Иран изрисуваха заедно една стена във Висбаден и се разбраха прекрасно.

Защо графити сцената се нуждае от легални площи?

Защо се нуждаем от легални площи? Защо се нуждае човек от изкуство? И от култура? Мисля, че е част от потребността на човека да се изразява. Това може да се направи по различен начин – с думи, музика и картини. Преди да се появят графитите, изобразителното изкуство беше по-скоро елитарно занимание. За мен това е една истински демократична форма на изразяване. Така е и възникнало модерното графити движение – в бедните квартали на САЩ, където живеят децата от периферията на обществото, често и от дискриминирани малцинства. Чрез графитите те са получили възможност да се развиват, да се изразяват и да станат известни в целия град. Подрастващите от периферията на обществото трябва сами да си заслужат самочувствие. Затова ни трябват легални площи.

Как се роди идеята за международната „Среща на стиловете“?

Паралелно с основаването на фестивала Wall Street Meeting през 1997 г., който продължи до 2002 г., се изгради и мрежа. Хората идваха и споделяха, че искат да организират подобни срещи в своя град, оплакваха се, че ги криминализират, че нямат легални площи, искаха да покажат, че графитите са сериозна форма на изкуство. През 2002 г. направихме първото издание на Срещата с 8 събития в 7 европейски държави, на следващата година бяха 14. През 2003–04 г. вече станаха 18 и така броят непрекъснато нарастваше. В пиковите моменти имахме до 30 събития по целия свят, от Азия до Европа, Северна и Южна Америка.

Кой помага в организацията?

Основно графити артисти или активисти, които са ни били гости във Висбаден и са се насладили на срещата. Те поемат грижите за разрешителни на място, за бюджети, да бъдат настанени международните гости, за спрейове, да се намерят спонсори.

Кои срещи са били особено впечатляващи?

Всяка среща има свое излъчване, свой стил, но понякога има и по-специални. Най-забележителните срещи всъщност бяха в Буенос Айрес, където имаше 50 места за работа в два квартала на града, и в Гуадалахара, Мексико, когато подпорните стени на едно околовръстно шосе, дълги 400 метра и високи 4–5 метра, бяха изрисувани от над 200 художници. Много специална беше и срещата на Стената на мира в Белфаст. Имало е и други впечатляващи събития – в Ню Йорк, в Оукланд. Срещата във Висбаден винаги е впечатляваща, тъй като е много сгъстена, в район със стени, които се разпростират извън квартала.

Веднъж казахте, че бихте искали да изрисувате стената между Израел и Палестина. Все още ли мечтаете за това?

Това, разбира се, е само идея, стената в Мексико също би била възможност. Като цяло стените съществуват, за да разделят хората. А ние се противопоставяме на тази тяхна функционалност – щом стената е изрисувана, и то от международни художници, практикуващи транснационално сътрудничество. Това прави срещите ни толкова специални. Разбира се, места като стената между Израел и Палестина са предопределени за това послание.

Как „Срещата на стиловете“ дойде в България?

Чрез двама художници, с които се запознахме на срещата в Полша – Естео и Насимо. Те проявиха желание да организират среща в България. За първата през 2006 г. имахме на разположение една хубава стена във Варна. Стана много хубав проект, имаше и спонсори. След това имаше среща в София и още една в Царево. Всички те бяха забележителни събития.

Как са представени жените и момичетата на графити сцената?

Разбира се, графити сцената е донякъде мъжки домейн. Има и жени, които правят графити, но не са повече от 15–20 процента.

Защо?

Добър въпрос, легалните площи са достъпни за всички. Може би има общо с историята на графити културата. През 80-те и дори през 90-те години тя се практикуваше предимно нелегално, може би заради това.

Какво бихте описали като най-голям успех за последните 25–30 години?

Всъщност мисля, че е успех, че започнах нещо толкова важно. Разбира се, наясно съм, че не би било възможно без многото партньори във всички страни по света, и съм благодарен на всички съмишленици, помощници и доброволци. Просто съм щастлив и благодарен, а също и горд, че ми е позволено да съм част от нещо толкова важно.

По какво работите в момента?

В общи линии подготвям нашата среща тук през септември, няколко проекта за периода от края на август до септември, също така изпълнявам и поръчки. В процес на подготовка е поредица от срещи в Европа, не в толкова голям размер, както преди пандемията, но отново ще има различни срещи в Европа след юли, също и в Латинска Америка и САЩ.

Как пандемията повлия на графити сцената?

Щом публичните събития не са позволени, както беше през миналия септември, ние след консултация с общинските служби взехме разрешение за пребоядисване на галерията, направихме го без публика, но в подлеза имаше нови експонати. Сериозно ни засегнаха ограниченията за пътуване, срещите живеят от международния обмен. Въпреки това миналия септември успяхме да посрещнем художници от цяла Европа, защото все още можеше да се пътува. Възможно е да поддържате дистанция и да бъдете креативни по време на пандемия.

Какво още бихте си пожелали от политиците?

През последните 20–25 години политиците проумяха, че графити изкуството е икономически фактор, навлязло е в модата, дизайна, уеб дизайна и представлява част от творческите индустрии, то може да придава естетическа стойност на грозни петна в градския пейзаж. От политиката очаквам повече солидарност, по-малко популизъм и опортюнизъм. Да разрешава проблемите целенасочено. Да върви по нови пътища и да решава предизвикателствата, пред които сме изправени, по начин, който е социално, икономически и екологично фокусиран.

Мануел Герулис е роден през 1971 г. във Висбаден, Германия. На графити сцената е от 80-те години. Пръска нелегално влакове, за което получава съдебна присъда. Има изключителни заслуги като активист за намирането на легални площи за графити изкуство в градска среда. Основател и организатор на най-големия графити фестивал в света Wall Street Meeting във Висбаден, на световните срещи Meeting of Styles и създател на световна мрежа на графити артисти. Реализирал е заедно с партньори над 400 срещи в цял свят. Инициатор на Културен парк във Висбаден, основател на „Акция Цветно“, както и на Център за градска култура „Контекст Висбаден“.