Да рисуваш книга

Милена Вълнарова, Люба Халева и Дамян Дамянов разказват за отношението си към книгите и работата по тях, за традициите в илюстрацията и изкуството на оформлението. Те създават лицата на книгите. Най-често в един образ успяват да синтезират важното за текста. Или пък да провокират читателя да го открие сам. Да го накарат да е любопитен, да е търсач на онова, което започва само от една корица. Разговор с трима художници, благодарение на които много от книгите, които сме прочели, остават в сърцата ни... [...]

Потулваният Гладомор

Безпощадното историческо разследване „Червен глад“ на Ан Апълбаум е книга мартиролог на украинския „геноцид“. Авторката напомня, че понятието „геноцид“ произлиза тъкмо от тези земи, тъй като неговият автор – юристът Рафаел Лемкин, свидетел на обвинението на Нюрнбергския процес срещу нацизма, всъщност израства и учи в Лвов. По нейните думи самият Лемкин смята, че Украйна е „класически пример“: „Това е геноцид, унищожаване не само на отделни личности, но на една култура и една нация“. [...]

Автобиография на едно „нищожество“

„Само да вметна“ е първата автобиография на Уди Алън, която от месец е достъпна в чудесно оформление на българския пазар. Предвидено е мемоарът да излезе в САЩ под логото на издателство „Ашéт“ (Hachette), което в последния момент се отдръпва заради движението Me Too и подновените обвинения срещу режисьора. Решението му е силно критикувано от мнозина и определяно, включително и от Стивън Кинг, като приближаване към цензура, която може да достигне опасни размери. [...]

Fiat voluntas tua

По произход – еврейка, по образование – философ, по призвание – мистичка и Христова невеста, по благодат – мъченица и светица... А преди това още – радикална суфражетка, ревностна феминистка, осъзната атеистка, ученичка на Хусерл, жена, която, „макар и напълно предана на работата си, храни в душата си мечтата за голяма любов и щастлив брак“. От гледна точка на психологията, разглеждаща личността като относително постоянен и консистентен „конструкт“, личността на Едит Щайн е твърде динамична. [...]

Отново Сигизмунд Кржижановски

След сборниците с разкази и новели „Итанесиес“ и „Автобиография на един труп“ на Сигизмунд Кржижановски, сега излиза още една книга на „незабелязания гений“, както сам се определя авторът. Преводът отново е дело на Даря Хараланова, която се е заела със задачата да представи пред българската публика текстовете на родения в Украйна рускоезичен писател от полски произход. Сигизмунд Кржижановски (1887–1950) освен труднопроизносимо име има и трудна съдба като писател. [...]

За природата на модерността

В сборника „Алефът“ Борхес заявява: „[…] за да се освободя от едно влияние, което щеше да се окаже потискащо, написах статия под надслов „Разплата с Шпенглер“, в която посочвах, че най-безспорното свидетелство за онези черти, които авторът нарича фаустовски, не е хетерогенната драма на Гьоте, а една поема, създадена преди двайсет века – De rerum natura“. В своята книга „Отклонението: как светът стана модерен“ американският историк на литературата и изтъкнат шекспировед Стивън Грийнблат посочва същото. [...]