Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022

„Силата на кучето“, Великобритания, САЩ, Нова Зеландия, Канада, Австралия, 2021 г., режисьор Джейн Кемпиън. В ролите Бенедикт Къмбърбач, Кирстен Дънст, Кийт Карадайн, Джеси Племънс, Франсис Конрой и др.

Псалми, глава 22, стих 20: „Избави от меч душата ми, живота ми от силата на кучето“ (в изданието на Светия синод, глава 21: „Избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа“) бележи финала на семейна драма, започнала с: „Що за човек щях да съм, ако не бях помогнал на майка си, ако не я бях спасил...“. И така рамкира една невероятна история, послужила за основа на най-хубавия филм на Джейн Кемпиън (добре де, може би след „Пианото“).

Доживяхме да гледаме нефеминистки проект на Кемпиън, макар и не по-малко мъжемразки. Екранизацията по романа на Томас Савидж „Силата на кучето“ (1967) е отличена за вдъхновената режисура (на фестивала във Венеция 2021 и съвсем наскоро, при връчването на наградите Златен глобус) и превъплътена на екрана от чудесен екип, начело с Бенедикт Къмбърбач, който прави чудовищно добра роля в компанията на Коди Смит-Макфий (абсолютно заслужен Глобус за поддържащ актьор).

Имало едно време... в Монтана през 1925 г. двама братя Бърбанк, проспериращи собственици на най-богатото ранчо в областта. Харизматичният Фил Бърбанк вдъхва едновременно страх и възхищение у заобикалящите, той е интелигентен, образован и жесток, а брат му Джордж е флегматичен, педантичен и доброжелателен. Двамата са крайно различни в своята сдържаност и затвореност. И докато Фил е избрал да крие аристократичната си изисканост зад грубиянското поведение на навъсен смрадлив каубой, Джордж все по-малко се впечатлява от самоувереното превъзходство на брат си и търси лек за самотата в лицето на вдовицата Роуз. Този неочакван брак разклаща авторитарните позиции на Фил и той се заема с усърдие да съсипе душевното спокойствие на натрапничката – заплаха за семейното богатство. Между тримата персонажи се заформя подразбираща се драма с неясни параметри. Дали Фил ревнува и от какво точно? Дали Джордж още дълго ще продължи да понася снизходителния тон на брат си?... В изпълнение на садистичната си безмилостна стратегия за унищожението на Роуз, Фил използва като пионка сина ѝ Пийт – изнежен, женствен и малко префърцунен младеж, съвкупност от всички характеристики, които Фил презира у един мъж...

„Силата на кучето“, отличен със Златен глобус в категорията „драма“, сигурен претендент за Оскар, не пропуска любимата тема на Джейн Кемпиън за жената като жертва в патриархалния мъжки свят, но този път тя е само повод за разгръщането на драмата, както параметрите на уестърна се използват главно за задаване на контекст. Едва осмият (за 30 години) пълнометражен филм на новозеландската режисьорка е необикновена кръстоска между философска притча и психотрилър, обгърната във все същата атмосфера на заплашителна „странност“, на ръба между ексцентричността и трагедията, която постепенно завладява сюжетите на Кемпиън.

В центъра на повествованието са мъжкарят и неговият огледален образ. Специфичното в случая е, че в карето основни персонажи Джордж, Роуз и Пийт се явяват сборно отражение на отделни аспекти от присъщите черти на Фил, криещ осъзнатите и неосъзнатите си слабости в конструирано с години убежище от кисел нрав, агресивност, изострена хомофобия и презрение към жените. Маниак на тема контрол (от примирената привързаност на брат му до унищожението на животинските кожи, които никой друг не трябва да докосва), каубоят Бърбанк се ужасява от проявите на слабост, но също и от възможността да не бъде център на внимание в дома си – парчето свят, което е моделирал според своите собствени правила, за да прикрие така презираната си уязвимост. Вътрешният конфликт на Фил, чието естество зрителят дълго време не осъзнава, както и самото това „неразбиране“ какво всъщност мотивира поведението му, са основен източник за нагнетяване на напрежението – образът на Фил хвърля растяща мрачна сянка върху „Силата на кучето“. Обгърнати от енигматичността на погледите, паузите и мълчанията, докато се чудим каква „гадост“ ще измисли той, насилието, което ce трупа в продължение на целия филм, избухва неочаквано и окончателно. Брилянтно!