Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

Разговор със Свобода Цекова и Антон Стайков, куратори на изложбата „Радост, тъга и надежда“ и автори на дизайна на българския щанд на Международния панаир на детската книга в Болоня

България имаше павилион на 61-вия международен панаир на детската книга в Болоня (8–11 април 2024 г.), организатори на представянето бяха асоциация „Култура и книжовност“ в партньорство с Асоциация „Българска книга“. Проектът беше подкрепен от Министерството на културата, НФ „Култура“ и Програма „Култура“ на Столичната община. Международният панаир на детската книга в Болоня е водещо световно събитие в областта на детското книгоиздаване. На него се срещат издатели, агенти, илюстратори, графични дизайнери, автори, преводачи, създатели на дигитално съдържание, учители, книжари и т.н. Участват около 100 държави с повече от 1500 изложители.

На българския щанд беше показана селекция от нови и издадени през последните години книги, направена от Вал Стоева, Зорница Христова и Кристина Тужарова. Изложбата „Радост, тъга и надежда“ представи 25 съвременни български илюстратори от различни поколения. Нейни куратори са Антон Стайков и Свобода Цекова, които са автори и на концепцията и дизайна на щанда.

Участието на България на 61-годишния панаир в Болоня е събитие. За кой път се случва то?

Свобода Цекова: Миналата година България имаше малък щанд, но тази година е първото участие на страната ни с павилион от 64 квадратни метра и по-важното – със селекция, концепция и визия. Когато говорим за панаира в Болоня, трябва задължително да кажем, че това е най-важният форум за детски книги в света, особено за илюстровани. Този панаир е ограничен за случайни посетители, продават се билети, а от неотдавна дори не допускат деца с цел да се осигурят оптимални условия за работа на участниците. Тук се договарят права, срещат се илюстратори, литературни агенти, издатели, автори, преводачи. На щандовете присъстват художници, писатели, представители на държавни институции от културния сектор.

Антон Стайков: Изключително богатата програма е сегментирана така, че в рамките на четири дни професионалистите в различните области да използват времето си оптимално. Срещите се уговарят месеци преди панаира. Добрите национални щандове, освен да предоставят място за тях, имат собствена книжна селекция и програма, подчинени на дългосрочна национална стратегия. Централни събития на този панаир са наградите Болоня рагаци и изложбата на илюстраторите, селектирани от експерти от цял свят, както и акцентираното представяне на страната гост, тази година – Словения.

Св. Ц.: Когато ни поканиха да направим изложбата и дизайна на щанда, тръгнахме от неговата функция. Знаехме, че в пространството на панаирния щанд няма как да направим класическа изложба. Знаехме, че България не е позната в Болоня и че ще се представи с обща селекция от книги. Бяхме наясно и с цялостното високо ниво на този панаир. Трябваше да решим едновременно няколко задачи.

„Радост, тъга и надежда“ е заглавието на изложбата на 25 български художници. Какво искахте да покажете през нея?

Ант. Ст.: Децата откриват света и чрез книгите. Първите, с които те се срещат, са илюстрованите издания. Светът в тях е различен от реалния, но радостите и неволите са досущ като в него. Там живеят красиви и страшни образи, там греят слънца и бушуват океани, героите преминават през различни препятствия. Заглавието на изложбата говори за важните роли на илюстрацията – да радва, да вълнува, да утешава и да възпитава в емпатия.

Св. Ц.: Модулът с изложбата беше неделима част от цялостната концепция на щанда. Опитахме се да покажем една от възможните картини на съвременната българска илюстрация. Тази селекция не е класация, нито пък има претенция за изчерпателност. Избрахме активно работещи илюстратори на различна възраст и с различен професионален опит. Не ни беше лесно, но нямаше как, позволихме си дори да не включим някои наши любими художници. Искахме да има разнообразие, да се видят различията в стиловете и тези автори да стоят добре един до друг в изложбените пана.

Ант. Ст.: Редуцирането до 25 неминуемо наложи нечии отсъствия. Това е и рискът при всяка кураторска селекция. Постарахме се да включим и по-малко известни имена.

Прави впечатление колко много български художници работят с издателства извън страната. Имаше ли някои, които бяха представени и на чуждестранни щандове?

Св. Ц.: Да, имаше. Книги на Ина Христова бяха на щанда на чудесното издателство Abuenpaso. „Какво прави нощта“, илюстрирана от Стела Драйс и удостоена с престижната Немска награда за детска книга, беше на щанда на издателство Aladin/Thienemann, те с радост ни предоставиха екземпляр за изложбата. Книги на Калина Мухова, която е учила „Комикс и илюстрация“ в Болоня, имаше както в Comics corner, така и на щанда на ELSE, издателство за лимитирани колекционерски книги. World trouble на Вяра Бояджиева, също учила „Комикс и илюстрация“ в Болоня, беше на щанда на Walker books. А книгата на Мартин Станев, представена в нашата селекция, първоначално беше издадена от Flying eye books и обявена от „Гардиън“ за най-добрата детска книга за 2021 г.

Как беше структурирана изложбата?

Св. Ц.: Българският павилион, въпреки подкрепата на институциите, не е високо бюджетен, построяването на специални стени и обекти не беше възможно – работехме с наличната панаирна система. Взехме решение щандът да е черен, илюстрациите и книгите да бъдат експонирани като в детски хартиен театър. Разделихме пространството на две основни зони, вляво – книжната селекция с местата за срещи, вдясно – изложбата. В средата позиционирахме info point и композиция от две своеобразни хартиени икони – избрахме мечето на Кирил Златков от „Когато искам да мълча“ и лястовичето на Любен Зидаров от „Майчина сълза“. Дизайнът е минималистичен, игра между няколко увеличени силуета от илюстрации и „цветни пръчици“, абстрактен образ на книги. Като дебютант на книжен панаир от този ранг е трудно да бъдеш забелязан и запомнен. Търсехме визия, която да привлече вниманието, да бъде едновременно странна и въздействаща, да остане в паметта. Мечето на Кирил Златков се оказа истински магнит, изигра перфектно ролята, която му бяхме поверили.

Ант. Ст.: Важен инструмент от изложбата беше колекцията с класически илюстровани книги: „Златна книга за нашите деца“ (1921) на Александър Божинов, „Андерсенови приказки“ и „Магьосникът от Оз“ на Любен Зидаров, „Приказки на Шарл Перо“ на Петър Чуклев, „Пъстра книжка“ на Нева Тузсузова, „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков. Докато работихме по проекта, някои колеги попитаха: защо искате да се показват такива ретро книги, това е изложение за нови издания. За българската детска литература и илюстрация се знае малко или почти нищо. Беше смислено да се покажат примери от миналото, повлияли на развитието им. Посетителите се тълпяха при тези книги, разглеждаха ги внимателно, започваха да правят сравнения с изложените нови издания, разпитваха ни. Взаимодействието между различните зони на щанда беше много ефективно.

Св. Ц.: Изложбата работи чрез „аватари“ – всеки от селектираните художници е представен с увеличен фрагмент от илюстрация към конкретна книга. Подредени един до друг, те създават и сюжетна линия с визуални или съдържателни връзки. QR код отвежда към личния профил на художника в сайта на проекта, където има галерия с още илюстрации, подготвителни рисунки и любопитни детайли, кураторски текст, биография на художника и контакти. Специално създаденият сайт booksforkids.bg на практика е база данни на английски и български, която тепърва ще се разширява. Идеята на организаторите е българското участие в Болоня да стане държавен приоритет и да се превърне в традиционно.

Книгоиздаването ни за деца има своето развитие от миналия век. Къде е българската детска книжка сто години по-късно? Как изглеждат нашите издания сред останалите?

Ант. Ст.: В последните години има подем и все по-често виждаме хубави детски книги. Но общото ниво е все още далеч от световните примери. Причините за това са различни, те отразяват и цялостното състояние на обществото ни – от образованието, през визуалната култура до икономическите дадености. Има инерции от ранните години на прехода, които не са преодолени.

Св. Ц.: Наистина има положително развитие и чудесни издания през последните години, но въпреки всичко усещането е, че все още сме някъде в периферията. Прави впечатление, че наградените в Болоня илюстратори са един от друг по-различни. Между отличените заглавия няма нито една случайна книга. Селекцията е направена с много високи критерии както към илюстрациите, така и към историите, текста. Дизайнът и полиграфията са зашеметяващи. Изключително важно е България да присъства умно и еманципирано на Болонския панаир сред неговите пластове култура и многообразие. Защото – ще цитирам коментар на колега, докато гледаше изложбата Bolognia Ragazzi awards – „Ето така се правят добри хора!“.

Въпросите зададоха Тони Николов и Людмила Димова