Тимоти Гартън Аш

Тимоти Гартън Аш (род. 1955 г.) е британски историк, ръководител на Центъра за европейски изследвания в колежа „Сейнт Антъни“, Оксфорд. Един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на Централна и Източна Европа. Автор на книгите: „Ти повече не си ми брат. ГДР днес“ (1981), „Полската революция: „Солидарност“ (1983), „Вълшебният фенер: революциите от 89-а във Варшава, Будапеща, Берлин и Прага“ (1990), „В името на Европа: Германия и разделеният континент“ (1993), „Досието: една лична история“ (бълг. издание „Фама“, 2012), „История на настоящето“ (2000), „Свободният свят: Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада“ (бълг. издание „Обсидиан“, 2005), „Свободното слово“ (2016) и др. Носител на наградата „Оруел“ и на наградата „Карл Велики“ за принос в обединението на Европа (2017).

Европа – една лична история

Мисля, че сме в капана на идеите от 70-те и 80-те години на XX век. Егон Бар твърди: „Мирът не е всичко, но без мир всичко е нищо“. Това обаче предполага, че единствената алтернатива на мира е голямата ядрена война, краят на света, залезът на боговете. Това не е така! Днес в Украйна няма мир, но нищо ли е Украйна? Напротив. Това е момент на национално единство и солидарност, мобилизация, когато пред страната се открива нова перспектива за бъдещето. Нека не се разсейваме от тази дихотомия: ядрена война или мир. [...]

89-а: размисъл върху надеждите ни

89-а: размисъл върху надеждите ни

Либералната революция отне около четиридесет-петдесет години. Контрареволюцията също няма да свърши за две-три години. Това би било нереалистично очакване. Трябва да се подготвим за дълга и може би поколенческа битка с тези сили. Ако го направим, едно нещо ще е на наша страна. И то е, че хората ще започнат да изпитват трудности. Както споменах, историята на прехода от „лошото“ към „хубавото“ може да звучи иронично, но сега се запътваме към „по-лошото“. След време хората ще осъзнаят, че това е „по-лошото“, и ще започнат да търсят „по-хубавото“. [...]