Култура / Брой 4 (2957), Април 2019

Ценното в реинтерпретацията на Мила Искренова на многократно поставяния и тълкуван от литературата, музиката и танца сюжет на „Следобедът на един фавн“ са лекотата и непретенциозността, с която тя едновременно интелектуално и интуитивно предава своето авторско усещане за света на нимфите и фавна. Тя кръжи около еротизирания образ, без да го опошлява; прави неусетен, крехък, почти невидим мост между традицията на миналото и съвременността; докосва и заразява зрителя с добре балансиран усет между сложност и простота на танцовия жест. Без да се задълбава в технически трудни за изпълнение хореографски фрази, Мила Искренова предприема предизвикателството на структурата, пренареждането и свободата на композицията, с която да „изговори“ своята тема и концепция за „Следобедът на един фавн“. Те, от своя страна, са деликатно и артикулирано поднесени, без да натрапват догми в претовареното от интерпретации пространство около големите теми на символизма, любовта и Ероса, бляна и мечтанието, разсеяността на желанието и отлагането на телесното удоволствие. Напротив – в хореографията на Мила Искренова всичко се преплита с иронична и съвременна дистанцираност от конкретността на балета от 1912 г. „Следобедът на един фавн“ от Вацлав Нижински, играл и поставял в една от най-известните танцови трупи на XX век, Ballets Russes, създадена от Сергей Дягилев през 1911 г. Характерно за тогавашната постановка на движението на танцьора е разположението на тялото в двуизмерна репрезентация, в която ръцете се движат прецизно в една плоскост, докато краката в противоположна, подобно на изображенията на фараоните. Ръцете чертаят стилни и прецизирани, почти геометрични линии, вместо да присъстват във въздушното и ефимерно качество на романтичния балет. Безспорно хореографията на Вацлав Нижински продължава и днес да вълнува и провокира хореографски и композиционни решения и това е ярко подчертано в постановката на Мила Искренова. В нея цитатът от балета, създаден преди повече от век, присъства почти невидимо в мимоходом и неусетно разположени знаци с ръцете, припомнящи, но не и въвличащи изцяло в естетиката на Нижински.

В спектакъла виждаме един мечтателен, но и съвременно-ироничен свят, в който еротизираните образи са максимално стилизирани и предизвикват по-скоро любопитство, отколкото възбуда. Дистанцирани от сексуалното, танцьорите играят в режим на надреални същества, изцяло потопени в романтичен и неформален полуунес, полуизследване на света на удоволствието. Това поражда рядко срещано, специфично естетско усещане за приятното: танцьорите са потопени в деликатността и безвремието на наслаждението, в което тялото като че ли самó се излива, разтяга, естествено протича през изпълнената с тишина музика на Дебюси и съвременното пространствено решение, изработено заедно с Боряна Сечанова в качеството ѝ на консултант по визията. Сцената, от своя страна, събира като в знак комфорта, спокойствието и удоволствието, което прелива от телата на изпълнителите. В началото на представлението те преминават пред зрителите като във витрина, полагайки с грация и финес обемни и меки зелени възглавници на авансцената. През преходи и паузи неусетно се изграждат плавно развиващи се визуални композиции, докато дълбок мъжки глас изговаря на френски „Следобедът на един фавн“, най-известната поема на Маларме, публикувана през 1876 г. и оставила траен отпечатък като емблема на френския литературен символизъм. Любопитното е, че тази въвеждаща част едновременно предначертава атмосферата и претопява неусетно границите между предмета и тялото; между застиналостта на позата и плавното, разливащо се движение; между литературния текст, който по-късно преминава в композицията от Дебюси Прелюдия към „Следобедът на един фавн“ (1894 г.), и хореографските препратки от едноименния балет на Нижински.

... И втурвам се, и в миг съм спрял (...),
прегръдката съдбовна със сънища зове;
понасям ги, летя с телата прилепени
натам, към сенките прохладни и зелени,
където дъх на рози под слънчев лъч искри
и стопля се тъй както и нашите игри...

(из „Следобедът на един фавн“, Стефан Маларме, в превод на Кирил Кадийски)

Хореографията на Мила Искренова с лекота маркира и съчетава трите произведения, построявайки нов сценичен свят, танцуващ между образите от поемата (виждаме зеления цвят в предметния свят на спектакъла, прегръдките и игровия принцип, стилно разположени в хореографията), но преведен на съвременен и артикулиран танцов език. Нейното решение разполага дванадесетте танцьори, условно присъстващи като фавни и нимфи, в симултанно протичащи истории, преливащи между сола и дуети, въздействащи скулптури от тела, които се разпадат и построяват в мекота чрез собствен, непредвидим ритъм. Мила Искренова е съумяла да изгради баланс между колективното тяло и индивидуалните танцови изпълнения, които плавно ритмизират темпото на пиесата и полагат нови, симултанно протичащи диалози, жестове и позиции на телата върху композицията на Дебюси.

Мила Искренова преплита заедно трите произведения в любопитна игра между знаци, атмосфера и закачка с миналото, без да го омаловажава, а напротив – хореографията ѝ съчетава дистанцията от оригинала и собственото авторство с прецизно вплетени цитати. Със „Следобедът на един фавн“ Мила Искренова определено прави крачка напред в драматургично и композиционно отношение спрямо последните си проекти.

В същата вечер Балет „Арабеск“ представи още две премиерни заглавия – „Данцон 2“ (музика Артуро Маркес, хореография Боряна Сечанова) и „Вода“ (музика Йегиш Манукян, хореография Филип Миланов). В съвсем различна естетическа посока, тези два кратки дуета представиха разнопосочността на танца в репертоара на трупата, предизвиквайки и въпроси: дали и как кратките форми могат да се програмират в една вечер със завършен танцов спектакъл. Четвъртият проект, с който завърши премиерната вечер, беше познатото заглавие от репертоара на „Арабеск“ „Бла-бла“ (хореография Морис Кози).

Въпреки известния недостатък на цялостното преживяване, породен от липсата на драматургична и естетическа връзка между отделните четири проекта, премиерата на Мила Искренова се отличи като ярко събитие на българската танцова сцена този сезон. „Следобедът на един фавн“ е игра, изпълнена с препратки към миналото, в която насладата от броденето в лабиринта от референции е съпътствана с удоволствието от движението.

„Следобедът на един фавн“, музика Клод Дебюси, хореография Мила Искренова, музикален консултант Весела Цанкова, консултант по визията Боряна Сечанова, премиера 15 март 2019 г.