Павлина Желева

Павлина Желева е български кинокритик и продуцент. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1978 г. Работи като редактор в списание „Български филми“ и в месечното издание „Киноизкуство” на СБФД. През 1993–1994 г. е национален представител във фонд „Евроимаж“ към Съвета на Европа. Отговаря за гилдия „Критика“ във FIPRESCI. През 1995 г. става съосновател (заедно с Георги Чолаков) на филмова къща „Геополи“ и участва в продукцията на над 10 пълнометражни филма, близо 50 документални филма и няколко анимации. През 2014 г. основава втора продуцентска компания „Геополи филм“ , с която продължава да продуцира документални, анимационни филми и европейски копродукции. Член на Съюза на българските журналисти, СБФД и Асоциацията на българските продуценти.


Същата онази Система. Разговор със Сергей Лозница

Най-голямата илюзия е, че на върха на пирамидата стои някой, призван да раздава справедливост. Вижте какво става с Доналд Тръмп и начина, по който хората очакваха, че като дойде, ще реши всички проблеми. А той само обещава: „Супер съм, страхотен съм, ще спра войната в Украйна за 24 часа, ще направя това, ще направя онова“. Не, няма как да стане. Защото това е същата система, същата илюзия, в която живее и затворникът в килията. Сляпо вярва, че Сталин, Вишински и не знам си кой още ще променят нещата. [...]

Кан 2025

В различните си езикови версии заглавието на филма на Джафар Панахи „Un simple accident“ / „It Was Just an Accident“, избран за носител на Златната палма тази година, играейки си със смисъла на думите, в който (уж) случилото се не е нищо особено, се оказа в интересен „тематичен“ диалог с действителността. Във фикцията му нещо, на пръв поглед незначително, като случайният удар на куче в кола, предизвиква реакции и събития, водещи към екзистенциални въпроси за вината и отмъщението. [...]

Филми, които свързват светове. Разговор с Жулиет Бинош

За мен оптимизъм означава гласът на артистите да се чува. Индустрията, разбира се, си е индустрия и в дейността ѝ има елемент на бизнес. Но истинското предизвикателство е да съм на страната на артистите. В ЕФА се стараем да подпомагаме авторското кино. Да търсим и постигаме обединение. Академията започна дейността си почти едновременно с падането на Берлинската стена и в това има дълбока символика. За мен е важно, че става дума за култура, и то в една отворена Европа, в която имат място най-различни държави. [...]

За сътрудничеството със злото. Разговор с Мохамад Расулоф

Вкараха ме в затвора. Там бях поразен от хората, работещи в него, т.е. съгласни да сътрудничат на системата. Въпросът за сътрудничеството със злото винаги ме е занимавал, но престоят ми там го задържа в съзнанието ми. Често разговарях с един от служителите и той ми разказа много неща за семейството си, за отражението на работата върху живота му, за личните си травми, за кризите на критично настроените си деца, за намерението му да се самоубие. Постепенно у мен се оформи идеята, че от това може да стане силен филм. [...]