Павлина Желева е български кинокритик и продуцент. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1978 г. Работи като редактор в списание „Български филми“ и в месечното издание „Киноизкуство” на СБФД. През 1993–1994 г. е национален представител във фонд „Евроимаж“ към Съвета на Европа. Отговаря за гилдия „Критика“ във FIPRESCI. През 1995 г. става съосновател (заедно с Георги Чолаков) на филмова къща „Геополи“ и участва в продукцията на над 10 пълнометражни филма, близо 50 документални филма и няколко анимации. През 2014 г. основава втора продуцентска компания „Геополи филм“ , с която продължава да продуцира документални, анимационни филми и европейски копродукции. Член на Съюза на българските журналисти, СБФД и Асоциацията на българските продуценти.
Култура / Павлина Желева
Чувствителната реалност на анимацията. Разговор с Юго Биенвеню
На мен дъгите са ми много интересни, имало ги е и когато земята се е създавала. Макар и несъзнателно, те ни свързват с миналото ни като хора. Дори и да изглеждат някак естествени като явление, за мен те са мистични преносители на време. Появяват се в моменти, когато вали дъжд и грее слънце, и „живеят“ в това постоянно противоречие. А него ние го търсихме. За нас то символизира едновременно красотата и тъгата на живота. Желанието ми беше зрителите да преминават от една емоция в друга, да плачат, а после да се смеят. [...]
Изкуството е място за помирение
На 38-ите награди на Европейската филмова академия историята за две чувствителни сестри, които заради отчуждения си баща се завръщат към травмите на семейното минало, стана „Най-добър европейски филм“ и спечели още пет престижни отличия. „Сантиментална стойност“ (режисьор Йоаким Триер, сценаристи Йоаким Триер и Ескил Вогт) се сдоби и с 9 номинации за Оскар, 8 за Златен глобус, както и с наградата БАФТА за най-добър чуждоезичен филм. Разговор с Йоаким Триер и Ескил Вогт, които работят заедно от години. [...]
Тялото говори вместо теб. Разговор със Сержи Лопес
Когато играя, за мен най-важното е да следвам интуицията си, да се опитвам да не мисля. Но и това е един вид парадокс, защото, съзнателно или не, ти мислиш непрекъснато – за камерата, за текста. Но осъзнах, че тук трябва да изляза от главата си. Да се откажа от съзнателния контрол и да предложа тялото ми да говори вместо мен. Не главата, тялото. Да танцувам, вместо да слушам. Веднъж проникнал в тялото ти, рейвът те изстрелва в друго духовно измерение. Затова „Сират“ не може просто да се гледа, той трябва да се усеща. [...]
Същата онази Система. Разговор със Сергей Лозница
Най-голямата илюзия е, че на върха на пирамидата стои някой, призван да раздава справедливост. Вижте какво става с Доналд Тръмп и начина, по който хората очакваха, че като дойде, ще реши всички проблеми. А той само обещава: „Супер съм, страхотен съм, ще спра войната в Украйна за 24 часа, ще направя това, ще направя онова“. Не, няма как да стане. Защото това е същата система, същата илюзия, в която живее и затворникът в килията. Сляпо вярва, че Сталин, Вишински и не знам си кой още ще променят нещата. [...]