Ана Бландиана

Ана Бландиана (род. 1942 г.) е румънска поетеса, писателка и общественичка, смятана за най-голямата румънска поетеса на ХХ в. Дъщеря е на свещеник, който дълги години лежи в комунистическите затвори. След 1989 г. е сред създателите на гражданското общество в Румъния. Заедно със съпруга си, писателя Ромулус Русан, създава Мемориала на жертвите на комунизма в Сигед. На български език са издадени (в превод на Румяна Л. Станчева) следните нейни книги: „Сън в съня“, библиотека „Поетичен глобус“, 1986; „Чекмеджето с аплодисменти“, роман, библиотека „Писатели-дисиденти“, 1999; „Коридори с огледала“, поезия и есета, 2005 (Награда за превод от Съюза на преводачите в България); „Отлив на смисъла“, нови стихотворения, 2010.

Минало-отминало време

Беше очевидно, че едновременно с обявяването на новата забрана да публикувам, за която при последните обстоятелства нямаше как да се надявам да свърши някога, бях почувствала, че да отбелязвам какво преживявам – именно защото не стоеше въпросът, че каквото запиша, ще стане публично – беше единственият начин, по който всичко преживяно да не изчезне в нищото, и тъй като винаги съм мислила по-добре с молив в ръката, не само да запиша, но и да осмисля и да разбера какво ми се случва… [...]

Нашият свят

Нямам съмнение, че в това начало на ХХI в. интелектуалците са отговорни за едно зло, което те са изобретили и чиито последствия са плашещи и непредвидими. Имам предвид политическата коректност, която освен крайната левица, която утвърждава, крие под провлечения си из праха на близкото минало шлейф аберации като транссексуалността, презрението по отношение на стойностите, съдържащо се в положителната дискриминация, лудостта да се пренаписва историята и особено ерозирането на свободата... [...]

Имитация на кошмар

Бях стигнала до един много отдалечен и напълно непознат квартал на града в търсене на една определена бакалница, за която бях чула на една опашка да се разказват чудеса. Бакалницата ми се видя с прашен, дори неприятен вид, но нелишен от очарованието на онези махленски дюкяни, които бях успяла да хвана в началото на детството си и в които се продаваха редом бонбони за смучене и наливно олио, пражка шунка и фитили за газена лампа, картофена захар и мухоловки... [...]