Култура / Ана Бландиана
Минало-отминало време
Беше очевидно, че едновременно с обявяването на новата забрана да публикувам, за която при последните обстоятелства нямаше как да се надявам да свърши някога, бях почувствала, че да отбелязвам какво преживявам – именно защото не стоеше въпросът, че каквото запиша, ще стане публично – беше единственият начин, по който всичко преживяно да не изчезне в нищото, и тъй като винаги съм мислила по-добре с молив в ръката, не само да запиша, но и да осмисля и да разбера какво ми се случва… [...]
Нашият свят
Нямам съмнение, че в това начало на ХХI в. интелектуалците са отговорни за едно зло, което те са изобретили и чиито последствия са плашещи и непредвидими. Имам предвид политическата коректност, която освен крайната левица, която утвърждава, крие под провлечения си из праха на близкото минало шлейф аберации като транссексуалността, презрението по отношение на стойностите, съдържащо се в положителната дискриминация, лудостта да се пренаписва историята и особено ерозирането на свободата... [...]
Имитация на кошмар
Бях стигнала до един много отдалечен и напълно непознат квартал на града в търсене на една определена бакалница, за която бях чула на една опашка да се разказват чудеса. Бакалницата ми се видя с прашен, дори неприятен вид, но нелишен от очарованието на онези махленски дюкяни, които бях успяла да хвана в началото на детството си и в които се продаваха редом бонбони за смучене и наливно олио, пражка шунка и фитили за газена лампа, картофена захар и мухоловки... [...]