Горан Атанасов е роден на 21 януари 1982 г. в Берковица. Завършил е славянска филология. Първата му книга „Ще се върна в седем“ е отличена на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2017). Автор е и на сборника с разкази „Махалата на совите“ (2020). Негови разкази са публикувани в сп. „Море“, в. „Литературен Бургас“, в алманаха „Огоста“. Лауреат е на Националния литературен конкурс „Яна Язова“, гр. Лом. Инициатор и организатор на Националната литературна награда Йордан Радичков в Берковица.
Култура / Горан Атанасов
Около седем вечерта
Йермина се прибра в апартамента, закачи старателно палтото си и седна на дивана. Поинтересува се как е минал денят му. Отговори ѝ: „Нищо особено“ и отвори бутилка вино. Седна до нея, подаде ѝ чашата. Тя плъзна крака си върху коленете му и каза: „Искам да ме заведеш в България. Искам да видя твоите паяци, твоите есени и всичко, което е било преди мен. Искам!“. И отпи дълга глътка. Той започна да масажира бавно ходилата ѝ, а времето лъкатушеше през пролуките, които не го задържаха на едно място. [...]
Игра
На метростанция „Жолио Кюри“ в час пик вратите защипаха главата на едно момче. Хората се разкрещяха, машинистът отвори, две черти се бяха отпечатали върху ушите на момчето. Преди време видях как вратите заклещиха ръката на друго момче. Гледах как пръстите му се свиват и отпускат, по лицето му се четеше ужас и отчаяние. Настана врява, мотрисата, слава богу, не тръгна, отвориха вратата, в паниката си момчето скочи от влака. Седна на пейката и загледа ръката си, свивайки и отпускайки пръсти... [...]
Бъдни вечер
Художникът върви бавно по улицата с чинарите. Шумата по земята шаренее като черга. Хората го поздравяват с „Весела Коледа”. Той кимва и продължава, върви все тъй, леко приведен със сключени на кръста ръце. Градчето е нагазило в дълбоката есен, отказваща да си тръгне. Има нещо много тъжно в мокрите и безкрайни планински есени. Лятото прегоря като въздишка на влюбени, а есента тиктака безконечно – часовник в болнична стая. [...]