Радослав Чичев

Радослав Чичев (1981) е завършил история в СУ Св. Климент Охридски". Понастоящем е един от водещите на предаванията Артефир" и Аларма" по програма Христо Ботев" на БНР. През 2010 г. пиесата му Колекционерката", заедно с Гарванът" от Калина Попянева, печели първа награда на конкурса за камерна пиеса Славка Славова" на Театър 199". Един от наградените в конкурса на издателство АРС" за издаване на дебютна книга. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка От прашинката на деня", за която през 2012 г. е отличен с бронзов Пегас" на Южна пролет" в Хасково. През 2012 г. е победител на Фестивала София: Поетики". Един от участниците в поетичното представление 4х4", заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. През 2013 г. излиза втората му поетична книга "Сърцето на ловеца е лисица".

Прагът на новото. Разговор с Ясен Григоров

Аз рисувам от времето, когато се научих да държа химикалка... Като много малък нямах претенцията да показвам рисунките си на никого освен на родителите ми, които се радваха. Рисувах в тишина и спокойствие, в едно медитативно по детски състояние, в което изследвах света и начина, по който тялото ми се движи. Помня, че рисувайки, заемах различни пози, за да видя как стои тялото ми, и после да направя рисунката по-достоверно. Едно истинско наблюдение по детски на света, но без претенцията да бъда харесван или оценен. [...]

Хелга Парис, никой не се страхува от нея. Разговор с Инка Шубе

Хелга Парис никога не е била член на фотографска група, като Сибиле Бергеман например. Не е снимала за модни списания. Била е индивидуалистка в това, което е правила, и не ѝ е било никак лесно. Мисля, че това се вижда и в някои от автопортретите ѝ. Със сигурност тя е една от най-уверените и самоопределящи се жени, които съм познавала някога. Не беше никак сантиментална. Спомням си как веднъж ми каза: „Инка, знаеш ли, хората смятат, че аз работя по задължение, а аз правя това, което искам да правя“. [...]

Отвъд образите. Разговор с Катерина Гаджева

Фотографията трябва да се разглежда задължително и през други явления и изобразителни средства. Така става ясно колко е сложна нейната природа. Няма как да говорим само за композиция и техника на работа, хубаво е да подходим отвън навътре и най-накрая да се фокусираме върху конкретния автор. Например в първата лекция – „Фотографията като произведение на изкуството“, посветена на Хайнрих Кюн, идеята беше свързана с пикторализма, с възприемането на света като психологическо преживяване... [...]

Ласло Ф. Фьолдени – Меланхоликът и обществото

Интересното е, че във всяка епоха по много различен, понякога по коренно противоположен начин се отнасят към меланхолията и я определят. Въпреки това във всички епохи се придържат към една и съща дума: меланхолия. Това ме навежда на мисълта, че въпреки тези различия има и някакъв общ знаменател, под който може да се подведе тази тема. Независимо от епохата меланхоликът е възприеман като особняк. В Античността той е извисен, докато по време на Средновековието е на най-ниските етажи. [...]