Култура / Радослав Чичев

Радослав Чичев

Радослав Чичев (1981) е завършил история в СУ „Св. Климент Охридски". Понастоящем е един от водещите на предаванията „Артефир" и „Аларма" по програма „Христо Ботев" на БНР. През 2010 г. пиесата му „Колекционерката", заедно с „Гарванът" от Калина Попянева, печели първа награда на конкурса за камерна пиеса „Славка Славова" на „Театър 199". Един от наградените в конкурса на издателство „АРС" за издаване на дебютна книга. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка „От прашинката на деня", за която през 2012 г. е отличен с бронзов „Пегас" на „Южна пролет" в Хасково. През 2012 г. е победител на Фестивала „София: Поетики". Един от участниците в поетичното представление „4х4", заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. През 2013 г. излиза втората му поетична книга "Сърцето на ловеца е лисица".
3 публикации

Борис Арнаудов: Моят живот – това е радиото

23.03
2021

Въобще животът през погледа на „Хумор и сатира“ изглежда малко по-различен. Много се пазех да не се увлека по евтиния хумор, защото това е много пакостно за хората, които обичат да пишат неща, на които непрекъснато да се смеят. Няма такова нещо, което да е само смешно. Смешното трябва да бъде и тъжно. Смешните неща трябва да събуждат мислите, а не да са на повърхността и да предизвикат някакъв евтин смях. Истинската сатира е начин да променяш това, което е около тебе, към по-добро. [...]

Прочети повече...

Йордан Радичков. Сврачи истории

19.03
2020

Осъзнавам как всеки човек има своя път, през който преминава, и той не е случаен. И е хубаво понякога да се оставиш на живота без съпротива, да пристъпиш към неизвестното без страх. В книгата „Хора и свраки“ Йордан Радичков чува света и това, което му казват хората, свраките, природата, и го приема в себе си, в сърцето си, не го отхвърля. Когато го приеме, той вече говори със собствения си глас чрез него. И това е основното. И това е движещото. Да живееш в момента, без да загърбиш себе си. Това прави той. [...]

Прочети повече...

Китов език. Разгово с Жан Портанте

13.02
2020

Една вечер се разхождах с годеницата си в Италия, в родното село на моите родители Сан Деметрио Короне. Близо до това село има малко езеро. Разхождаме се и виждам, че в езерото е луната. Поглеждам към небето и луната си беше там, обаче се отразяваше в езерото и това именно ми даде идеята за тази книга. Ето я цялата теория и практика на това какво е реалността и какво е фикцията. Повърхността на езерото мога да сравня със страниците на книгата, които започнах да пиша, а луната на небето е именно реалността. [...]

Прочети повече...