Радослав Чичев

Радослав Чичев (1981) е завършил история в СУ Св. Климент Охридски". Понастоящем е един от водещите на предаванията Артефир" и Аларма" по програма Христо Ботев" на БНР. През 2010 г. пиесата му Колекционерката", заедно с Гарванът" от Калина Попянева, печели първа награда на конкурса за камерна пиеса Славка Славова" на Театър 199". Един от наградените в конкурса на издателство АРС" за издаване на дебютна книга. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка От прашинката на деня", за която през 2012 г. е отличен с бронзов Пегас" на Южна пролет" в Хасково. През 2012 г. е победител на Фестивала София: Поетики". Един от участниците в поетичното представление 4х4", заедно с Ясен Василев, Мирослав Христов и Иван Димитров. През 2013 г. излиза втората му поетична книга "Сърцето на ловеца е лисица".

Отвъд образите. Разговор с Катерина Гаджева

Фотографията трябва да се разглежда задължително и през други явления и изобразителни средства. Така става ясно колко е сложна нейната природа. Няма как да говорим само за композиция и техника на работа, хубаво е да подходим отвън навътре и най-накрая да се фокусираме върху конкретния автор. Например в първата лекция – „Фотографията като произведение на изкуството“, посветена на Хайнрих Кюн, идеята беше свързана с пикторализма, с възприемането на света като психологическо преживяване... [...]

Ласло Ф. Фьолдени – Меланхоликът и обществото

Интересното е, че във всяка епоха по много различен, понякога по коренно противоположен начин се отнасят към меланхолията и я определят. Въпреки това във всички епохи се придържат към една и съща дума: меланхолия. Това ме навежда на мисълта, че въпреки тези различия има и някакъв общ знаменател, под който може да се подведе тази тема. Независимо от епохата меланхоликът е възприеман като особняк. В Античността той е извисен, докато по време на Средновековието е на най-ниските етажи. [...]

Изведнъж виждаш света. Разговор с Илко Димитров

Аз мразя излиянията, в смисъл да се изприказваш. И когато се пише, трябва да се пише така, все едно виждаш писането си. Това е моят маниер на дистантност, която е вътре, защото аз преживявам това вътре, но го гледам отвън. Голямата опасност на сегашното писане е, че на практика няма разлика между говоренето на улицата, в бакалията, в леглото, пред компютъра, всичко е човешко. На мен това ми е много противно. Трябва да има един праг, под който не може да се преминава. Този праг е чувството за отговорност към писането. [...]

Борис Арнаудов: Моят живот – това е радиото

Въобще животът през погледа на „Хумор и сатира“ изглежда малко по-различен. Много се пазех да не се увлека по евтиния хумор, защото това е много пакостно за хората, които обичат да пишат неща, на които непрекъснато да се смеят. Няма такова нещо, което да е само смешно. Смешното трябва да бъде и тъжно. Смешните неща трябва да събуждат мислите, а не да са на повърхността и да предизвикат някакъв евтин смях. Истинската сатира е начин да променяш това, което е около тебе, към по-добро. [...]