Култура / Радослав Чичев
Поезия на всекидневието. Разговор с Красимир Костов
За мен паметта работи чрез топлото чувство, което изпитвам, когато видя нещо – то ме връща към даден човек или обект. Някаква емоция от миналото, която още се усеща, сякаш дори хартията може да я предаде. Дори снимки, които може да са неуспешни от гледна точка на визия или композиция, ме връщат към аромата на въздуха, звуците и момента, който съм преживял. Не толкова към детайлите на разговора или точната случка, а към топлината и емоцията на преживяното. Забелязах също, че паметта се изменя с времето. [...]
Свободата да избираш. Разговор със Селва Алмада
Аз пиша така, както обичам да чета. Като читател винаги съм се интересувала от книги, в които има такова съчетание – да ми разказват история, която ме привлича, но и тя да е разказана на език, способен да събуди интереса ми. Да ми говори едновременно за любопитни и за привидно прости неща. Интересува ме не само какво разказвам и как го разказвам, но и героите, които преминават през тези истории – те да имат широко ветрило от възможности, да не бъдат нито прекалено добри, нито прекалено лоши, а противоречиви. [...]
Букурещка трилогия
Изложбата „Букурещка трилогия“ обединява три фотографски книги на Антон Роланд Лауб. „Подвижни църкви“ показва преместването чрез система от релси на седем църкви през 80-те години на ХХ век вследствие на наложения от румънския диктатор Николае Чаушеску план за „систематизация“ в Букурещ. „Последната Коледа (на Чаушеску)“ задава въпроси за справедливостта и институционалната памет за Румънската революция през 1989 г. А серията „Минериада“ разглежда травмата, свързана със събитията от 1990 г. [...]
Джазът на езика. Разговор с Цветозар Цаков
Кое е сън, кое е „яве“ – никога не можеш да бъдеш сигурен. Колко реалност има в сънищата и колко сънища има в явността? Езикът е инструментът, с който най-органично можем да съединим тези две състояния на живост. Къде сме по-живи? Дали в съня, или когато сме будни? Дали събуждането не е малка смърт, или пък обратното – заспиването? Никой не може да каже. Искам да се върна към „явищата“ – идеята ми беше хем да има поетичност и връзка със сънищата, хем в „явищата“ да се включва и тъмнината. [...]