Култура / Божидар Кунчев
Отломък от едно далечно бъдеще
Константин Павлов твърдеше, че „пътят към истината не е раят. От рая трябва да се тръгне към чистилището и в последния етап, ако човек си направи равносметка в чистилището, сам ще прецени, че мястото му е в ада. Остава да си избере кръговете“. Навярно повод са му дали и „нещата“, за които говори в една от записките си: „Убиват хора, а след това ги реабилитират. А? Как ви се струва? Ама няма дори помен на реабилитация, а ексхумация. Ама е само на тялото ексхумация. Реабилитирането е по-страшно от убийството“. [...]
Иван Теофилов на 90
Далчев, за когото писа неведнъж с преклонение и удивително разбиране, го освободи „от установените категории в поезията“. Благодарение на него той разбра, че „изкуството е друга екзистенция, в която всичко съществува в много по-сложен ред и придобива друг облик“. У Иван Теофилов не са едно и две признанията му относно същността на поезията и какво тя бе за него като спасение, като усилието да сътвори „един нов, неуязвим свят на мястото на несигурното ни битие“. [...]
Историята като живо тяло
Обсебени от настоящето, подвластни на онова, което е неспирният живот с напреженията му, с доброто и злото в него, малцина съумяха да разберат защо и как се стигна дотук, до състоянието на обърканост и неудовлетвореност. Потърсиха се причините къде ли не и особено в зададеното от тираничния режим, направил много с опита си да погуби нравственото начало в човека. Но мисля, че трябваше да се отиде по-надалеч, за да се осмисли сегашният и предишният живот с оглед на променливото и неизменното в човешката природа. [...]
Трагичната мъдрост на поета
Постоянните му опити да дефинира човека и живота, смъртта и любовта, самотата и щастието, познанието и изкуството – те бяха стремежът му да проумее загадката на човешкото съществуване. „Всеки има свой живот/и със нещо го запълва./Времето със бавен ход/всичкия живот погълва“ („Време“). Или пък това четиристишие: „Животът е така прекрасен/като дългоочакван гост,/когато е красив и ясен,/спокоен, радостен и прост“ („Раждане“). Какво повече може да се каже за човешкия живот? [...]