Даниела Чулова-Маркова е завършила изкуствознание в Националната художествена академия. Автор е на книгите „Непознатият Йоан Левиев. Живот и творчество“ (2007), „Стенно-монументалните изкуства през XX век в България, Европа и света“ (2008), „Визуална митология на стенописта в България през втората половина на XX век“ (2009) и др. Хоноруван преподавател към катедра „Стенопис“ в НХА.
В началото на 2026 г. софийската галерия „Лоранъ“ представи изложбата „Непознати и неразпознати автори“, провокирайки любопитството на публиката с изключително интересни въпроси за колективната атрибуция, за ролята на зрителя, за авторството, експертизата и индивидуалната субективност. Експозицията, която продължава до 14 март, събира 32 картини от няколко колекции, съхранявани през годините, без да са били до момента обект на задълбочено проучване. [...]
След мащабната ретроспектива, осъществена през 2013 г. от куратора Пламена Димитрова-Рачева, втора изложба търси мястото на Бистра Винарова в българското изкуство, като предлага нови перспективи за неговото разбиране. Този път виждаме концептуално изследване на портрета с цел осмисляне на биографията на Бистра Винарова и писателя и дипломат Симеон Радев в широк културен контекст. Проблемният подход към изложбата гравитира около въпроса: Какво означава „отвъд портрета“? [...]
В една от залите на СБХ беше подредена ретроспективна изложба, посветена на 65-ата годишнина от рождението на Атанас Гаджев. Рано тръгнал си от този свят, художникът продължава да живее в сърцата на семейството, приятелите и колегите и с творчеството си да напомня за истински значимите стойности в човешкото битие. Експозицията „Мештра“ се случи тъкмо навреме – в дни, когато всичко е забързано, хаотично и стереотипно обезценяващо се. Но преди да се разгърне логическият ѝ ход, трябва да се разкрие посланието ѝ. [...]
Първата мащабна изложба на Иван Вукадинов (1932–2024) отдава дължимото на автор с изключително място в художествените процеси през втората половина на ХХ и в зората на ХХI век. Същевременно експозицията проблематизира артистичния му избор на творец, предпочел самотата и дистанцията от обществено-политическата ситуация в България по времето на социализма (както и след това). Ретроспективната изложба има огромна стойност – нейният принос е както събирателски, така и интерпретативен. [...]
