Владислав Христов

Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Работи като журналист и фотограф. Носител е на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“ и др. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку“. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Автор е на книгите „Снимки на деца“ (2010), „Енсо“ (2012), „Фи“ (2013), „Германии“ (2014), „Обратно броене“ (2016), „Продължаваме напред“ (2017), „Комореби“ (2019), „Писма до Лазар“ (2019).


Васко Василев и границите, които отпадат

Миналата година бе особено значима за Васко Василев. Наред с десетките спектакли, изнесени в целия свят, той беше поканен за концертмайстор на специално подбрания оркестър за коронацията на Чарлз III в Уестминстърското абатство. Въпреки че се чувства гражданин на света, за Пловдив е отредено специално място в сърцето му. Градът на тепетата е не само свързан с неговия род, но и с израстването му като музикант. Той е възпитаник на пловдивската АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“... [...]

На страната на доброто. Разговор с Гаска Шиян

Най-важното е да се разбере, че това е война на цивилизации, в която мотивите на агресора – русия, не могат да бъдат подложени на никакъв рационален анализ. Това е особено трудно за разбиране от прагматичния западен свят, който от десетилетия се фокусира върху това как да подобри околната среда и да удължи живота си с помощта на модерни технологии. И ето че изведнъж се появява една тъпа черна сила, която иска просто да унищожава и убива. Това е като да противопоставиш свръхмодерна технология на булдозер. [...]

Да превеждаш войната. Разговор с Остап Сливински

Когато в Украйна за първи път се появиха руски танкове, на някои от тях имаше надписи „Към Киив“, „Към Лвив“ и дори „Към Берлин“. Това не беше някакъв спектакъл. Сигурен съм, че те наистина са се чувствали способни да влязат с тези танкове дотам, докъдето им стигне горивото. В тяхната картина на света, създадена от пропагандата, която се основава върху култа към победата във Втората световна война, руснаците сами на себе си изглеждат всесилни. Култът към победоносната война е единственото, което сега споява Русия. [...]