Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Работи като журналист и фотограф. Носител е на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“ и др. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку“. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Автор е на книгите „Снимки на деца“ (2010), „Енсо“ (2012), „Фи“ (2013), „Германии“ (2014), „Обратно броене“ (2016), „Продължаваме напред“ (2017), „Комореби“ (2019), „Писма до Лазар“ (2019).
Култура / Владислав Христов
Алпинисти
Три дни, и то непълни, точно толкова бяха нужни на бригадата от алпинисти да санира пететажния панелен блок. Алпинистите си тръгнаха толкова бързо, колкото и дойдоха. След тях около входовете останаха неприбрани парчета натрошен стиропор и скъсани найлони. „Това не са никакви алпинисти! Един истински алпинист не оставя толкова боклуци след себе си“, мърмореше Ованес, докато прибираше остатъците от санирането. Само преди месец той чукна 90-те, беше необичайно жизнено за годините си старче. [...]
Корените на света. Разговор с Марий Росен
Подходът ми в последните години се предопределя от драматургичния материал. Краткото ми залитане в театралния постмодернизъм бързо отшумя още в младенческите ми опити. Оттогава за мен пиесата, историята, наративът са главни, на тях подчинявам режисьорското си въображение. Имам ли театрален ключ към текста, всичко е наред, впускам се. Страхувам се, но със страх, по особен начин „опитомен“. Случаят с „Братята…“ не е по-различен, разликата е, че основното изразно средство – куклата, не ми беше толкова познато. [...]
Между скептицизма и надеждата. Разговор с Калин Николов
Въпреки че Борис Димовски рисува почти все едни и същи балканци в народни носии, по същността си той е космополит. Дори когато някой от овчарите има в ръцете си транзистор, чувството е, че нашенецът държи важен елемент от свободата си: няма граници за радиовълните, те могат и през Берлинската стена да излязат. И оттам да дойдат към нас. Човекът – не. Героите му са тъжни. Димовски издаде книжка със свои мисли и афоризми: „Българинът е раздвоен човек: Европа ни съблазнява, но Азия ни държи“ е един от тях. [...]
„Боряна“ между патриархалното и модерното. Разговор с Петър Денчев
Всеки път, когато се връщам към някоя класическа пиеса, въпросът пред мен не е дали тя е актуална, а как да открия в нея съвременния нерв. Моята „Боряна“ не тръгва от етнографския детайл, а от екзистенциалното напрежение – от усещането за затворено пространство, в което злото изяжда бъдещето, а хората се изхранват от него. В този смисъл постановката ми се стреми да изведе пиесата от реализма към един по-обобщен, почти архетипен пласт. Държах най-много на това да се почувства съдбовността на историята. [...]