Владислав Христов

Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Работи като журналист и фотограф. Носител е на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“ и др. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку“. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Автор е на книгите „Снимки на деца“ (2010), „Енсо“ (2012), „Фи“ (2013), „Германии“ (2014), „Обратно броене“ (2016), „Продължаваме напред“ (2017), „Комореби“ (2019), „Писма до Лазар“ (2019).


Оръжието на артиста е изкуството. Разговор с Мартин Хафизи

Всичко започна от баща ми, който ме запали по барабаните, когато бях на 6 години. Той винаги е правил всичко възможно, за да имам условия да свиря. Може да се каже, че първата ми група беше дует с него – той свиреше на китара, аз на миниатюрни барабани, които той ми беше направил, а палките ми бяха клечки от китайски ресторант. Имахме и публика, разбира се – най-често майка ми влизаше в тази роля, а понякога я съчетаваше и със заснемане на тези моменти. По онова време не се замислях много защо го правя. [...]

Следи върху хартията. Разговор с Капка Кънева

Експериментите ми със светлината започнаха по време на пандемията. Страхът за живота на близките ми и общата несигурност, в която живеехме, ме бяха докарали до едно от състоянията, което описах по-горе – чувствах се емоционално дистанцирана от книжната си работа, буквално нямах желание да отворя работен файл. Вместо това започнах да режисирам „рисунките“, които светлината оставя върху равнината при среща със серия хартиени „дантели“, които изрязвах със скалпел. Създавах ажури в тефтери, които запазих като арткниги. [...]

Търпение и любов. Разговор със Стефан Иванов

Всяко време си заслужава бунта и несъгласието. Ако бунтът стане норма, заедно с постоянната непринуденост, честност и автентичност, не би било зле, защото нещата доста се нормализираха напоследък, но никой не е казал, че нормалността, постиженията и наградите ѝ са за хвалби. Доста скучни и нечестни могат да бъдат, но победителите, историята го е доказала, често са такива. Аз съм на страната на победените, на отишлите си рано от този свят, на забутаните в ъгъла и в гроба, на самоубилите се и отчаяните... [...]

Откровението като вдъхновение. Разговор с Гуадалупе Нетел

Откровението може да има много значения. Много ми харесва идеята за откровението като вдъхновение. Когато светът ни се представя със своите по-магични, по-светли или по-тъмни страни, със скрити послания, които изведнъж можем да разберем. Мисля, че литературата произлиза от нещо подобно. „Тялото, в което се родих“ се появи по този начин. Едно списание ми поръча да напиша автобиографичен текст точно когато се роди първото ми дете. Моята лична история ми се разкри от различна гледна точка. [...]