Култура / Деян Енев
Коледа на село
Ето, сякаш имам в ръката си вълшебно стъклено кълбо. Като го разклатиш, вътре завалява истински сняг. И се виждат малки фигурки. Аз и брат ми сме на село. Зима е. Навалял е дълбок сняг, през който дядо е разчистил пътечки. Ние сме на четири години, обули сме дебели плетени гащи, влизаме и излизаме от къщата, не ни свърта. Баба каза, че довечера е празник, и от сутринта заседна край печката. Праща ни да ѝ донесем ту орехи, ту паница ошав, ту няколко глави чесън, ту от шарения боб, ту буркан с лозови листа... [...]
Роман за доверието
При четенето на романа „Нас, които ни няма“ от Антония Апостолова изпитах триумф от възможностите на словото да осигури гориво за човешката душа и да преработи угнетението в лазур. Това е роман, който се е отказал от обичайните атрибути на романа, от сюжета, от фабулата, от събитийността, за сметка на живеенето в мисълта и езика, тоест в самата органична тъкан на романа, както проницателно отбелязва проф. Иван Станков; в самата сърцевина, заради която, в крайна сметка, съществува писането. [...]
Вазов. Коледен разказ
Обичахме да се събираме. Тогава бяхме млади. Леко се суетяхме, докато възцаряхме на масата бутилките, чашите, чиниите с мезетата. След това се оглеждахме вече по-спокойно, побутвахме пепелниците. И се започваше. Веселбата се разгаряше като размахана факла. Но всички някак тайно чакахме коронния номер на К. И неговото време неизменно настъпваше. К. ставаше прав. И започваше: „Баба ми е родена през 1899 г. През 1920 г. вече е студентка в Софийския университет. Една вечер се разхожда с приятелка по „Раковска“... [...]
Орфей
Малките къщички между блоковете една по една ги бутаха. Разчистваха храстите и дърветата. Идваше багерът и започваше да копае. За няколко месеца вдигаха цяла кооперация. С пространствата между големите стари блокове се случваше същото. Някъде тези пространства бяха по-облагородени, другаде гъсталакът между високите дървета беше завзел всичко. И там за няколко дена орязваха зеленото. И идваше багерът. Само тази градинка кой знае как беше оцеляла досега. [...]