Антония Апостолова

Антония Апостолова е завършила английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Петнайсет години работи като редактор и журналист във водещи български медии. Създава литературния сайт „Литературни разговори“, в който публикува рецензии за книги, интервюта с писатели и новини за предстоящи заглавия. Преводач на израелския поет Амир Ор – „Езикът казва“ (2017). През 1994 г. излиза първата ѝ книга – поетичният сборник „Солена ябълка“. Авторка е още на книгите „Потъване в мъртво море“ (сборник с разкази, 2019) и „Нас, които ни няма“ (роман, 2021). Оперативен критик към „Литературен вестник“.

Чувството за граничното изчезна. Разговор с Иън Макгуайър

Вярвам, че е важно един автор да бъде повлиян от наистина велики писатели. Не е нужно или възможно да съм абсолютно оригинален, ако и да вярвам, че има значими отлики в това, което правим. Маккарти например е изумителен писател, но понякога ми идва в повече неговата безнадеждност. Мнозина мои читатели също намират романите ми за доста песимистични – и те са такива – но ми се иска в тях да съществува и някаква възможност за надежда, нещо, дори и мимолетно, което можете да разпознаете като онзи миг на надежда. [...]

Дефектите на паметта. Разговор със Слава Янакиева

Винаги съм се удивявала на опитите да се говори за паметта обективно. Паметта винаги е рефлективна, тя винаги отразява собственото отношение към припомняното. Има нещо мъчително в цялото това постоянно изплъзване на спомена, в неговата неспирна метаморфоза. Може би затова възниква нуждата от един статичен „музей“, в който спомените да бъдат усмирени. И винаги присъства етосът – политически, културен. Неговият строг поглед пречи да се отпуснем върху хладките води на сантимента. [...]

Да бъдем маргинали е голямата ни сила. Разговор с Димитър Кенаров

Всяка добра литература е вид отчуждаване или „остранностяване“, поглед към до болка познатото с нови очи. Авторите, които най-много харесвам, живеят в периферията на обществото или поне встрани от центъра. Те са маргинали. Добрият писател е винаги в по-малка или по-голяма степен чужденец спрямо средата и родината си. За мен това е най-удачната позиция. Затова се опитвам да гледам на България през чужди очи. Помага ми и писането на английски – чуждият език създава известна здравословна дистанция. [...]

Ужасява ме изразът „да се забавляваме“. Разговор с Пламен Антов

Що се отнася до „един бяс“, знаете ли, ужасява ме изразът „да се забавляваме“: гигантска празнота, която назовава битийния (онтологичен) хоризонт на днешния бъдещ масов човек. Да, точно така: най-страшното е, че непрестанно – и все по-непрестанно – я чувам по всякакви поводи в невинните устица на дечица в предучилищна възраст. (Те са наистина невинни – чистите фигури на консумативното общество.) Чистият симптом на всеобщата инфантилизация. Ето го беса, който най-сигурно води нашата цивилизация към пропастта. [...]