Култура / Антония Апостолова
Ужасът винаги е мислим. Разговор с Пол Линч
Ако не можем да определим какво ни дава смисъл като личности и общество, тогава сме изгубени. Тогава всичко е възможно. Този проблем е абсолютно централен, но никой наистина не води разговора за него. А имаше време, когато бе насъщен въпросът за смисъла в една вселена, която вече не може да те познае. Изхвърлихме всички богове, религията, символите, които те ни дадоха, за да бъде представяна символичната сложност на проблема да си човешко същество. Изхвърлихме всички истории. С какво ще ги заменим? [...]
Чувството за граничното изчезна. Разговор с Иън Макгуайър
Вярвам, че е важно един автор да бъде повлиян от наистина велики писатели. Не е нужно или възможно да съм абсолютно оригинален, ако и да вярвам, че има значими отлики в това, което правим. Маккарти например е изумителен писател, но понякога ми идва в повече неговата безнадеждност. Мнозина мои читатели също намират романите ми за доста песимистични – и те са такива – но ми се иска в тях да съществува и някаква възможност за надежда, нещо, дори и мимолетно, което можете да разпознаете като онзи миг на надежда. [...]
Дефектите на паметта. Разговор със Слава Янакиева
Винаги съм се удивявала на опитите да се говори за паметта обективно. Паметта винаги е рефлективна, тя винаги отразява собственото отношение към припомняното. Има нещо мъчително в цялото това постоянно изплъзване на спомена, в неговата неспирна метаморфоза. Може би затова възниква нуждата от един статичен „музей“, в който спомените да бъдат усмирени. И винаги присъства етосът – политически, културен. Неговият строг поглед пречи да се отпуснем върху хладките води на сантимента. [...]
Да бъдем маргинали е голямата ни сила. Разговор с Димитър Кенаров
Всяка добра литература е вид отчуждаване или „остранностяване“, поглед към до болка познатото с нови очи. Авторите, които най-много харесвам, живеят в периферията на обществото или поне встрани от центъра. Те са маргинали. Добрият писател е винаги в по-малка или по-голяма степен чужденец спрямо средата и родината си. За мен това е най-удачната позиция. Затова се опитвам да гледам на България през чужди очи. Помага ми и писането на английски – чуждият език създава известна здравословна дистанция. [...]