Визуалните изкуства, така както бяха представени на форума Документа в Германия през миналата година, очевидно са се сраснали с разнообразните политически и социални проблеми, вълнуващи съвременното глобално общество. Докато в днешната философия на изкуството все още се случва да изплува въпросът дали и доколко последното се е „освободило“ от модернисткия проект, състоящ се в търсене на собствената същност с помощта на художествени изразни средства, в практиката отдавна доминират злободневното и публицистиката. [...]
Изложбата на Цветан Кръстев в Музея за съвременно изкуство САМСИ е събитие, което отдавна трябваше да се случи и съвсем естествено провокира голям интерес у заинтересованата публика. Ако е вярна тезата, че процесите в „полето“ на културата притежават най-вече символно значение, можем да кажем, че на софийската сцена най-сетне окончателно се социализира един автор, който по своята оригиналност не отстъпва на утвърдените имена в съвременното българско изкуство. [...]
Новата предметност преди всичко представлява известно retour a’l ordre (завръщане към реда). Интересът е насочен към обектите, няма много теоретични разработки, от художниците почти никой не е оставил подобно наследство. От една страна, се подчертава, че те представят света такъв, какъвто е, но с помощта на този прецизиращ, изолиращ подход някои доста прозаични по своя характер неща са в състояние да се превърнат в красиви предмети. Томас Ман е видял това. [...]
Още от пръв поглед проличава, че изложбата „Елиезер Алшех и естетиката на безобразието“, представена в СГХГ, във всяко едно отношение отговаря на световните музеологични стандарти. Замисълът, осъществен от екипа организатори, е в тон с основната тенденция в съвременните хуманитарни науки, според която изследванията върху изобразителното изкуство следва да се „отворят“ към културологията. [...]
