Иван Попов

Иван Попов, роден в София през 1981 г. Завършил философия и немска филология в Гьотинген, Германия, през 2007 г. Пак там защитава докторат в областта на философската естетика. Главен асистент д-р в катедра „Германистика и скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областта на литературознанието, теорията на културата и философията на изкуството.

 


Емоция ли е космополитизмът?

Книгата „Разтревоженото общество. Как емоциите влияят на морала ни и засилват поляризацията“ на немския философ Филип Хюбл прави интересен опит за анализ на политическите и ценностни разделения в съвременните развити общества, опирайки се върху емпиричните резултати от изследванията в сферата на поведенческата психология. Понятийни опозиции от рода на „център-периферия“ или „космополитизъм-патриотизъм“ очевидно маркират основни линии на противопоставяне в днешния северноатлантически свят. [...]

Политизация и конюнктура

Визуалните изкуства, така както бяха представени на форума Документа в Германия през миналата година, очевидно са се сраснали с разнообразните политически и социални проблеми, вълнуващи съвременното глобално общество. Докато в днешната философия на изкуството все още се случва да изплува въпросът дали и доколко последното се е „освободило“ от модернисткия проект, състоящ се в търсене на собствената същност с помощта на художествени изразни средства, в практиката отдавна доминират злободневното и публицистиката. [...]

Къси съединения

Изложбата на Цветан Кръстев в Музея за съвременно изкуство САМСИ е събитие, което отдавна трябваше да се случи и съвсем естествено провокира голям интерес у заинтересованата публика. Ако е вярна тезата, че процесите в „полето“ на културата притежават най-вече символно значение, можем да кажем, че на софийската сцена най-сетне окончателно се социализира един автор, който по своята оригиналност не отстъпва на утвърдените имена в съвременното българско изкуство. [...]

Завръщане към реда. Разговор със Сергиуш Михалски

Новата предметност преди всичко представлява известно retour a’l ordre (завръщане към реда). Интересът е насочен към обектите, няма много теоретични разработки, от художниците почти никой не е оставил подобно наследство. От една страна, се подчертава, че те представят света такъв, какъвто е, но с помощта на този прецизиращ, изолиращ подход някои доста прозаични по своя характер неща са в състояние да се превърнат в красиви предмети. Томас Ман е видял това. [...]