Култура / Петер Слотердайк
Европа, пандемията и вярата
Вярно е, че Европа в очите на много от гражданите си е прозаична организация. Тя по-скоро наподобява обединение на потребители, отколкото политически проект. От една година живеем в някакъв абсолютен парадокс, наподобяващ ваканционен клуб. Но това са само временни съображения. За някои Европа е нещо сакрално, други се надсмиват над тежестта ѝ, а използвачите се интересуват само дали златното магаре ще продължи да бълва монети. Ето защо в този западен бряг на Азия всичко е възможно – между отдадеността и безразличието. [...]
В епохата на ко-имунизма
Във времена на криза трябва да можем да дискутираме и върху алтернативите. Смайващо е управлението със заповеди в целия свят и фантастичната бързина, с която големи и малки нации си позволиха да изпаднат в шок. Оказа се, че държавата е нещо съвсем различно от това, което сме си мислили. За всички ни беше ясно, че не бива да сме като населението на милитаристичните държави от XIX в. Мислехме, че системата се е превърнала в голяма машина за подпомагане... [...]
Нравите подивяват, справедливостта е безпризорна
Политиката е болката, която възниква, когато други хора искат друго. Затова можем да приемем обществата като общности на болката, също и като общности на нараняването и нервността, или комуни в спор. Тези дни все по-често мисля за Никлас Луман и неговата теза: това, което знаем за света, го знаем чрез медиите. Медиите са устройства за циркулация на темите. Това е едната половина от истината: знанието за света възниква предимно медийно, т. нар. личен опит винаги играе по-малка роля. [...]