Пламен В. Петров е докторант в катедрата „Нова и съвременна история“ при СУ „Св. Климент Охридски“. От 2010 г. е уредник в СГХГ, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856–1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списанията L‘Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.
2 публикации