Култура / Брой 8 (2971), Октомври 2020 / Тема на броя

Културните войни

Културните войни
26.10
2020

Либералната демокрация, която победи на Запад през Втората световна война, вече не е същата никъде по света. Но и ориенталско-съветската олигархическа система постоянно сменя лицето си – слага маската ту на левичарство, ту на русофилство, ту на националпопулизъм. Дори на „нелиберална“ демокрация, което би трябвало да означава демокрация само за мнозинството, изключваща всички малцинства. Тази опозиция – либерална демокрация срещу ориенталско-съветска власт, „умно-красива“ градска класа срещу мутри, които слушат чалга, е не само политическа. Това е една вековна балканска културна война. [...]

От Владимир Левчев 0 коментара Прочети повече...

Премахнете статуята на прачичо ми

26.10
2020

Като потомък на семейството на генерала на Конфедерацията Робърт Е. Лий, винаги съм носил бремето и отговорността на този произход. Макар родителите ми никога да не са ми оказвали натиск, а и да не са били съгласни с всичко, свързвано с това име, бях възпитан в гордост от Юга. Имах чернокожа бавачка – дори през 90-те, а знамето на Конфедерацията стоеше в спалнята ми, докато бях в гимназията. Вярвах, че командвайки армията на Северна Вирджиния, генерал Лий е бил убеден християнин, воден от най-добри намерения. [...]

От Робърт У. Лий 0 коментара Прочети повече...

Политика на изкуплението

25.10
2020

Какъв е идеалният начин една страна да се справи с историческите си престъпления? Дали чрез признаването на своята историческата вина тези нации трябва да се опитат да бъдат нормални, или трябва да се стремят към „изключителност“? Във Великобритания историците, които критикуват империята заради ролята ѝ в робството, а не само в неговата отмяна, поставиха началото на яростен дебат, който през последните седмици се изля и на улиците. Имаше низвергнати статуи, което на свой ред предизвика обратна реакция. [...]

От Иван Кръстев, Леонард Бенардо 0 коментара Прочети повече...

Расата, любовта, омразата и аз

24.10
2020

В училище бях всекидневно обект на колективния гняв на расистки настроените бели ученици. Десетки мои близки приятели бяха изложени на тази расистка омраза заради мен и тя остави дълбок отпечатък върху нас. Наричаха ме „негро“, заплюваха ме, замерян бях с буркан с тютюнева плюнка, принуден бях да се бия, а на два пъти бях преследван от пикапи, пълни с момчета, които искаха да ни пребият. През 2007 г. един от тези ученици ми написа красиво и трогателно извинение, затова че в тези тъмни доби ме е наричал „негро“. [...]

От Шон Кинг 0 коментара Прочети повече...

Живях този филм

24.10
2020

Едно от най-фалшивите твърдения на Маркс беше, че „човечеството, смеейки се, се разделя с миналото си“. Нито падането на Константинопол, нито Френската революция, нито Втората световна война, нито установяването на комунистическите режими бяха примери на колективно веселие. Освен в халюциниращи умове като на журналиста, описал непомерната радост на жителите на Пном Пен при пристигането на червените кхмери. Невинаги е полезно да се разделяме с миналото си: за някои то служи за пример, за други е плашило. [...]

От Александру Калинеску 0 коментара Прочети повече...

Иконоборческата вълна и силата на Запада

23.10
2020

Потомците на западната буржоазия са пропити от омраза към себе си. Готови са на всичко, за да изобличат расизма в страна, в която Барак Обама и Колин Пауъл достигнаха до върха на властта; сега се опитват да заличат класиците на западната мисъл в университетите, ако не са в тон с предписанията на „политически коректното“, а в същото време са слепи за погазването на човешките права в Китай, Иран и Венесуела. Съединените щати със сигурност са несъвършена демокрация, но да се мисли, че расизмът е само западен прерогатив, е лудост. [...]

От Масимо Джанини, Анджело Брускино 0 коментара Прочети повече...