Култура / Брой 8 (2971), Октомври 2020 / Интервю

Силата на слабите

25.10
2020

Описал съм го в моя роман „Параноя“, който излезе на немски през 2014 г. Разказвам за една страна, в която всички сфери на живота са под диктата на параноичен страх, на чувството, че постоянно си следен и подслушван. Тези страхове не са нови, Лукашенко просто реанимира призраците от 30-те години на миналия век. Още през 2010 г. кандидатът за президент беше арестуван направо в болницата, тогава нито един лекар не протестира. Днес арестуваните отиват от затворите в клиниките, а за тях съобщават първо лекарите... [...]

От Виктор Мартинович 0 коментара Прочети повече...

Спомени и пепел. Разговор с Коста Биков

25.10
2020

Рангел казваше: „Каквито и да сме, ние вече сме спомени“. Двамата с него се опитахме да представим неговите незаснети, сънувани филми, към които се отнасям със страхотно преклонение. Но искам да подчертая, че не съм единственият, който му се възхищаваше. Георги Данаилов приятелски се шегуваше с името му: „Той е едно вълшебно съчетание между шоп и ангел и така се е получава Рангел“. Йордан Радичков, с когото беше много близък, на премиерата на „Лазарица“ му каза: „Прегръщам те със сърцето си, Рангеле!“. [...]

От Мария Митева 0 коментара Прочети повече...

Великото чувство за свобода. Разговор с Малина Петрова

24.10
2020

Кои са онези грешки, които сме направили и после сме се поучили от тях? От историята ли? От съвременния политически живот? От изборите, които правим? От това, че даваме непрекъснато доверие на съмнителни хора? Че сме склонни да подкрепяме хитреци и мошеници, а да обругаваме свестните? Нима сме научили онзи урок от Ботев: „Свестните у нас считат за луди“ или сме проумели какво е искал да ни каже Левски с четирите въпросителни – „Народе????“ [...]

От Виолета Цветкова 0 коментара Прочети повече...

Време и избор. Разговор с Георги Арнаудов

24.10
2020

Пребиваването ми по концертните сцени по света е изключително зареждащо за мен. Но не само по сцените. Тези мои по-кратки или по-дълги пребивавания в различни културни среди, на най-различни места – било в качеството ми на композитор, или на изследовател, са ми давали много. Изключително много. Възможността да чуваш и изучаваш различни музикални култури на терен, при това за по-дълъг период от време, е невероятен шанс... Невероятно усещане! [...]

От Светлана Димитрова 0 коментара Прочети повече...

Стайко Мурджев: Театърът е моето спасение

23.10
2020

Понякога театърът е бягане на дълги разстояния, през различни времена, пространства, състояния... А понякога е бягане навътре, в себе си, съпроводено с дълбоко дишане. И двете пътувания са еднакво трудни и еднакво важни за всеки, посветил битието и търсенията си на това изкуство. И колкото повече потъваш в него, толкова повече портали успяваш да отвориш. За да разбереш накрая, че различните пътища и посоки всъщност водят до една и съща точка – към самия теб. [...]

От Мария Панайотова 0 коментара Прочети повече...

Георги Кожухаров: Търся истории, не кадрите

23.10
2020

Аз не търся кадри, аз търся истории. Намирам история, която на мен да ми е любопитна, а след това и начин да я разкажа. Много рядко се е случвало да няма начин да отида някъде и да отразя дадена история. Последното по-интересно нещо, което снимах, беше остров Сокотра в Йемен, който се смята за едно от най-изолираните и недостъпни места на Земята. Достъпът за журналисти там е абсолютно забранен, но с Румяна Христова успяхме да стигнем нелегално с товарен кораб и се представихме за студенти по антропология. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...