Принудата да свидетелстваш

Необходимото свидетелство „Потъналите и спасените“ излиза през 1986 г. и съдържа осем есета, посветени на лагерната система и участта на онези, които тя безпощадно поглъща. Книгата е препубликувана през 2007 г. с предговор от Цветан Тодоров и следговор от Валтер Барберис и е може би една от най-трудните за Примо Леви книга; и може би една от най-ценните за неговите читатели. Защото не просто свидетелства, а опитва и да разбере нацистката концлагерна система, която си остава уникум: както като обхват, така и като специфика. [...]

Италианци за българите

Непосредствено преди 135-ата годишнина от Съединението издателство „Колибри“ пусна втората книжка от поредицата си с италиански заглавия, посветени на младата българска държава от следосвобожденския период. Поредицата е отлична находка на преводачката Дария Карапеткова, която е успяла да издири не само непознати у нас, но и редки заглавия от малко известни автори, които предлагат изворова литература за България от онези години. Част от тези заглавия дори в оригинал не са достъпни в българските библиотеки. [...]

Литературата ни след 1989 г.

Книгата на Инна Пелева е сериозен изследователски проект, който внимателно, но и с лична пристрастеност разглежда български романи и разкази, появили се в периода 1993–2019 г., тоест след Промяната. Въпреки че се състои от осем отделни глави, книгата може да бъде четена в цялост – като разгръщащ се сюжет, в който отделни линии се преплитат, надгражда се върху вече обсъдени автори и творби, и като своеобразна „панорама“ на българската литература, погледната не само отблизо, но и от далеч. [...]

Пожар, който догаря

В книгата на Йозеф Рот човек на всяка страница може да подчертава. В случай че има навика да използва молив, читателят ще започне да отбелязва живи описания и прозорливи коментари за идеологическите облаци, надвиснали над една обширна страна, несъбудила се още от съня на революцията. Малката книга „Пътувания из Украйна и Русия“ (152 стр.) е енциклопедия, портрет, пътепис, артефакт от времето си, есеистично и художествено постижение, което, освен че информира, преди всичко вълнува. [...]

Монтен и отговорите на нашите въпроси

Сара Бейкуел проследява въпросите, които Монтен сам си е задавал. Пише не само за колебанията, през които преминава философът през своя живот, не само дава исторически контекст, но и не спира да ни демонстрира колко актуални са възгледите му днес. „Не берете грижа“ – това бил най-ефикасният му антидот срещу страха от смъртта. Природата има свой собствен ритъм – осланяйте се на него, казвал той. И подобно на древните мислители, „учел хората как да се изразяват добре, да живеят пълноценно и да умрат достойно“. [...]

Аполинер: любов и война

Как един от най-големите поети на ХХ в. намира края си в Голямата война? През есента на 1914 г., една година след публикуването на „Алкохоли“, Гийом Аполинер (1880–1918) постъпва във френската армия. Той не изпуска молива до сетния ден: негови адресати са пет жени (Мари, Луиз, Мадлен, Жана и Жаклин) и две алегории – войната и смъртта. Така той гони смъртта, без да губи усет за красотата на живота. И продължава да воюва с трите спътници, преследващи го от детството му: тревогата, тъгата и самотата. Рецензия от в. „Фигаро“. [...]