Най-добрата книга на ГГ?

Някой трябва да започне тази дискусия публично, след като с редица познати вече в лични разговори си го споделяхме и явно на мен се пада да го кажа: „Градинарят и смъртта“ е може би най-добрата книга на Господинов. Не най-литературната, впечатленията ми са прекалено пресни, за да съм толкова смел. Много хора биха посочили „Естествен роман“, постмодерната бомба, променила до голяма степен пътя на новата ни литература. Или „Физика на тъгата“ – с нейния заслужен пробив на толкова много езици. [...]

Бродещ през времената

Може би в началото трябва да кажа, че ще стане дума не само за стиховете на поета, но и за есеистичната му проза в „Милиони малки убийства“. Формално, защото двете книги излязоха по едно и също време, а неформално и много по-важно – заради смисловите връзки между тях. Но да започнем с автора. Не за друго, а защото въпреки пристрастията ми към „отстраняването“ днес, през 2024 г., възвестената „смърт на автора“ (по Ролан Барт) идва леко в повече. Или да кажем по-просто – не работи. Поне за мен, в случая на Йордан Велчев. [...]

Чаршафите на съмнението

Често си лягаме в тези чаршафи, доволно омачкани и част от епиграфа в романа на Панайотопулос. Затова избрах да пиша за тази книга: съмнявам се в свободата. И заедно с това в черно-бялото разделение, довело епохата на конфликтност и конфронтация, тъкмо нашата. Но най тежат вездесъщата категоричност и липсата на нюансираност. В книгата саможивият учен Цимерман открива гена на твореца. Всички хора на изкуството стават годни или негодни чрез най-обикновен кръвен тест. Ако тестът е отрицателен, си уволнен от работа. [...]

Адвокат на децата

Преди петдесет години, на 29 юли 1974 г., умира Ерих Кестнер. Той е автор на оптимистични, прозорливи детски книги, които и днес се четат в цял свят, както и на песимистични и иронични стихове за възрастни. Сякаш е живял два живота – детският писател Кестнер и писателят за възрастни Кестнер, светлият и мрачният. Необикновеното в творчеството му е тъкмо обединението на тези противоречия – в писането и в личността му. На бездънното отчаяние той противопоставя изпълнен с надежда детски поглед. [...]