Богоявление е един от най-древните християнски празници. С него църквата отбелязва кръщението на Иисус Христос, извършено в река Йордан от първия му братовчед Йоан Кръстител или Предтеча (вървящия пред Христа, неговия предшественик, предсказал пришествието на Месията). „Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него – започва разказът на свети евангелист Матей. – И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Православната вяра обединява честванията на Кръщение Господне и Богоявление, приемайки, че по време на тайнството Бог се появява в своята триединна същност: Отца (гласа от небесата), Сина (Христос) и Светия Дух (спускащия се от небесата гълъб). Ето защо празникът е известен днес и като Кръщение Господне, и като Богоявление, Йордановден, Водици, Водокръщи или Попова Коледа… По Григорианския календар (нов стил) той се отбелязва на 6 януари, а по Юлианския (стар стил) – на 19-и. На този ден имен ден имат Богдан (Богдана), Божидар, Богомил, Боголюб, Божан, Божил, Йордан (Йорданка), Данчо, Динко, Диньо, Дана…

Заради връзката на празника с водата (а и според традицията) на Богоявление всеки, който иска да е здрав през годината, се потапя във водоем. Местният свещеник извършва ритуално хвърляне на кръста в близката река, езеро или море. След изваждането му се отслужва тържествената литургия Велик водосвет, по време на която светената вода в храмовете бива обновена, а вярващите отнасят част от течността по домовете си – за защита от болести и пречистване на душата. По стародавна традиция на Богоявление се освещават военните части и бойните знамена на Българската армия. Смята се, че за първи път във войската водосвет е отслужен през лятото на 917 г., когато преди паметната битка при Ахелой свещеници благославят бойните байраци на воините, предвождани от цар Симеон I Велики.

1911: Първото целулоидно Богоявление у нас

Поради своята зрелищност празникът привлича многобройна публика, но и обективите на кинокамерите – и то още в ранните години на тяхното изобретяване. В края на 1908 в София отваря врати „Модерен театър“ – първото стационарно кино в България. Неговите прожекционисти се оказват и кинооператори, които през 1910 заснемат първите кинохроники на кинотеатъра, обособил се впоследствие във филмопроизводствен център.

И през 1911 „Модерен театър“ продължава производството и прожектирането на свои хроникално-документални филми. Още в първите дни на годината (11 и 12 януари) поне два столични всекидневника („Дневник“ и „Реч“) отбелязват, че там бива показан репортажът „Водосветът на Богоявление в София”. Охарактеризиран като „собствена снимка“, той е отразявал най-вероятно (филмът не е съхранен до наши дни) традиционната религиозна церемония по хвърлянето на кръста в ледените води и освещаването на войсковите знамена на Йордановден в столицата, чието население вече наброява 102 769 жители. Прави впечатление експедитивността, с която „изгледът“ е лабораторно обработен, монтиран и показан в киното – само 5 дни след заснемането му!

1929: Богоявление в Държавния ученически кинотеатър

На 18 януари 1929 в. „Мир“ отпечатва лаконичното съобщение: „Утре, Богоявление, на площада пред Двореца ще се извърши водосвещение в специално построен павилион“. Програмата за предстоящите на 19 януари тържества (датата, на която тогава църквата отбелязва празника – по Юлианския календар, защото след 1916 в царството ни е въведен Григорианският календар) бива огласена от столичния печат. „Днес, 10 ч. преди обед на площад „Александър I“ (пред Двореца) ще се извърши традиционният велик богоявленски водосвет от софийския митрополит Стефан [този пост Стефан I Български заема от 1922 до 1948] – пише в. „Зора“. – В всички черкви ще се отслужи Божествена литургия, след която от по-близките черкви ще се образуват литийни шествия до площада. Всички войскови части трябва да бъдат строени на площада до 9 ч. 30 мн., а до 9 ч. 40 мн. да бъдат поздравени. След водосвета ще се произведе парад, командуван от командира на 1п[ехотен]. полк, г. полковник Жечев, а приеман от Н. В. Царя. Всички части ще минат пред него в церемониален марш. На водосвета ще присътствуват: Н. В. Царят с княгинята и свитата си, всички министри, пълном. министри на православните страни, кметът и др. Хвърлянето на кръста ще бъде оповестено с 21 топовни гърмежи“.

На 21 януари церемонията е „възкресена“ от „Мир“ с няколко изречения, допълващи вече известното: „На Богоявление пред двореца бе отслужен тържествен молебен, на който присътствуваха Н. В. царят, Н. В. княгиня Евдокия, всички министри, бюрото на Нар. събрание, кметът на столицата, ректорът на университета и др. Службата бе извършена от Н[егово]. Пр[еосвещенство]. митрополит Стефан. Войсковите части дефилираха церемониален марш пред Негово Величество“. Непосредствено до това известие, на същата страница всекидневникът поднася извънредно важна информация, озаглавена „Царят на филм“: „Един мил израз на симпатия и обич се прояви вчера към Н. В. Царя в Държавния ученически кинотеатър, където се прожектираха снимки, изработени в новоустроената при киното лаборатория. Снимките представляваха праздненството по водоосвещаването на Богоявление и част от парада. Появяването на царя извикваше шумни ръкопляскания“.

Държавната филмова лаборатория

На 26 декември 1920 в гимнастическия салон на Първа софийска девическа гимназия бива тържествено открит Държавният ученически кинематограф (ДУК), към който през 1924 започва да функционира Държавната филмова лаборатория, водеща се официално към отдел „Кинематографическо производство” при Министерството на народното просвещение (МНП). Завеждащ лабораторията и неин главен оператор е Христо Константинов (1897–1940) – завършил в Лайпциг „кандидат киноинженер“ (според тогавашния печат). В лабораторията той работи до 1931, когато подава оставка, там заснема, обработва и подготвя за прожекция цялата продукция на институцията – изгледи из България, десетки хроникално-документални и културно-стопански филма, в които се изявява като истински художник на картината и пейзажа, извоюва си прозвището „бащата на българското научнопопулярно кино“. Негов помощник, „вторият оператор“ на Ученическото кино, е Ангел Темелков-Анжело.

Ето защо не е изненада, че тъкмо в Държавния ученически кинотеатър са прожектирани снимките, отразили „праздненството по водоосвещаването на Богоявление и част от парада“, че там е даден „един мил израз на симпатия и обич към Н. В. Царя” – главния герой на кинохрониката, чиято поява върху екрана предизвиква „шумни ръкопляскания”. Киноснимки, осъществени от Христо Константинов на 19 януари и показани на другия ден в Ученическото кино!

„По-усърдно лабораторията е заработила от преди две години – уверява в. „Свободна реч“ през ноември 1929. – Филмирани са земетресението в Южна България [1928], от който е изпратено копие в филмовия институт при Обществото на народите; Юбилеите на I и II мъжки гимназии; Богоявление, копие от който филм е откупен от филмовата къща „Уфа“.

В кинопрегледа на „Бритиш Пате“

Дали набиращата по това време мощ германска кинокомпания действително е откупила българската кинохроника, не се знае. Но пък се знае – от сайта на „Бритиш Пате“, че в архива на лондонския клон на могъщата френска целулоидна империя „Пате фрер“ и до днес се съхранява лента, заснета на 19 януари 1929 на площад „Александър I“ – пред западната порта на Двореца. Всъщност архивираните материали са два – „Цар Борис III присъства на церемонията по освещаването на армията в София“ („The Czar Boris III is present at ceremony of Blessing the Army in Sofia“) и „Цар Борис III се самопровъзгласява за диктатор на България и провежда военен парад в София“ („King Boris III appoints himself dictator of Bulgaria and holds military parade in Sofia“). Макар че времетраенето им е различно – 42 сек. и 1 мин. 30 сек., запечатаната върху тях картина е една и съща. Вероятно поне единият от двата кратки репортажа е бил включен като обект в седмичния кинопреглед на „Бритиш Пате“, разпространяван по целия свят, за което свидетелстват двата налични надписа – титулен и междукадров.

1933: Богоявление с италианската кралица

На 25 октомври 1930 г. в базиликата на свети Франциск в Асизи (Италия) цар Борис III сключва брак (по католически обред) с италианската принцеса Джована Савойска (наричана у нас Йоанна) – дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска. На 13 януари 1933 г. българските владетели се сдобиват с първата си рожба – княгиня Мария Луиза, която на 15-и (неделя) е кръстена „по православен обряд“. По този повод в София пристига тъщата на цар Борис III – италианската кралица Елена. „Нейно Величество по случай раждането на Нейно Царско Височество Княгиня Мария-Луиза – информира в. „Мир“ – е благоволила да подари на родените в същия и следующите дни 30 деца в „Майчин дом“ по едно златно кръстче с верижка и по един комплекс детски пелени“.

Дъщерята на черногорския крал Никола I Петрович-Негош и бабата на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, във вените на който тече и буйна „чернопланинска“ кръв, пристига у нас в навечерието на Богоявление – празник, който „ще се отпразднува утре – напомня на 18 януари същото издание – с обичайната служба в аналоя пред двореца, след което ще има парад и манифестация. Очаква се на великото водоосвещение да присътствува и Н. В. Кралица Елена“.

Така и става. „Вчера, Богоявление – потвърждава „Мир“ – бе отслужен обичайният молебен от Соф. Митрополит г. г. Стефан. Понеже се очакваше, че на молебена ще присътствува и Н. В. Италиянската Кралица, още от рано сутринта всички улици на пл. Александър I бяха препълнени с народ. Войсковите части бяха построени в каре. Към 10.15 ч. Н. В. Царят, придружен от Княз Кирил, военния м-р [министър] и генералитета направи преглед на войските и ги поздрави. Към 10 ½ ч. от към бул. Цар Освободител, се зададе духовната процесия. Н. В. Царят посрещна процесията, целуна кръста и вървейки от дясно на Митрополит Стефан, отиде на аналоя. Тук бе извършен водосветът. Присътствуваха министрите, подпредседателят на Камарата г. Н. Шопов, председателят на Седмочленката г. Б. Начов, бившите министри г. г. Ляпчев, Вл. Моллов, Ал. Цанков и др., дипломатическото тяло и множество граждани. При запяване тропара „Во Йордане“ бяха дадени 21 топовни салюти. Митрополит Стефан произнесе многолетствие за Царя, Царицата и Княгиня Мария Луиза. Докато митрополит Стефан ръсеше войската, от Двореца се зададе Н. В. Италианската Кралица, придружена от Н. В. Княгиня Евдокия, Н. В. Княз Кирил и малка свита и застана при парадния вход на Двореца. След молебена се произведе парад, командуван от генерал Георгиев Здравко и приет от Н. В. Царя. Войските с бодър вид и висок дух стройно дефилираха пред царските особи и бяха заслужено поздравени с „отлично“. Особено силно впечатление направи преминаването в тръст на една батарея“.

Авторите

За радост и водосветът, и парадът, и „присътствието“ на италианската кралица са запечатани върху филмова лента (2 мин. и 20 сек.), оцеляла до наши дни и съхранявана в Българската национална филмотека. Предадена там от оператора и режисьора Васил Бакърджиев (1906–1980) – един от пионерите на родното кино. Във филмографията на своето творчество той посочва заглавието на хрониката – „Богоявление с италианската кралица”, името на нейния оператор – Симеон Симеонов-Монката (1911–1965), името на нейния режисьор – Васил Бакърджиев, наименованието на фирмата-производител – „Сердика филм“ (1930–1936). Под „шапката“ на основаната от двамата филмова студия Бакъра и Монката (с тези прякори остават те в историята на българското кино) заснемат десетки научнопопулярни и документални филми, полагат началото на редовен седмичен кинопреглед у нас, създават първите родни трикфилми…

Мемоарите на Васил Бакърджиев

Освен целулоидна Бакърджиев остава и мемоарна диря, озаглавена „Случки, спомени и преживелици около нашето кино”. За съжаление, в своите спомени, които нахвърля през култовските 1950-те, той плаща тежка „дан на времето“, в което всяко позвъняване на входната врата е могло да означава привикване „за справка“, безкрайно лагеруване в ТВО (Трудово-възпитателно общежитие) и дори „безследно“ изчезване!

Една от главите (№ 47) на тази неиздадена мемоарна книга е озаглавена „Посещението на кралицата донася неочаквана печалба“. „В навечерието на коледните празници [тогава Коледа се чества на 6 януари] неочаквано пристигна италианската кралица – започва увлекателния си разказ Васил Бакърджиев. – Пълномощният министър Кора[1] ме покани в легацията и възложи да направя филм за нейното пребиваване в столицата.

– Това е за вас – усмихнат ме провъзгласи за сеньор и извади от вътрешния джоб на сакото си чекова книжка, надписвайки чек с порядъчна сума…

Йордановден тънеше в сивота. Студеният вятър разпиляваше едри парцали сняг. С апарата и статива се замъкнахме с Монката към площада пред двореца, обграден от полицейски кордон, зад който зъзнеше беднотията в окъсани дрехи, продрани обувки, проскубани каскети. С мъка се промъкнахме сред гъстата охрана. Отпуснали крака, строените войници изглеждаха в мъглата като призрачни силуети. Около аналоя стояха вкупчени министри и дипломати с цилиндри, генерали с блестящи ордени, видни дами в топли кожуси. С ръце в джобовете неколцина тайни агенти пристъпяха от крак на крак.

Сред тягостното мълчание проехтяха тържествени фанфари. От гърлото на един генерал изфуча дежурната заповед: „Дружини,мирноо! За поочест!“. Войниците шатнаха прикладите, кавалеристите измъкнаха сабите, офицерите замръзнаха на местата си с длани, опрени до каските. Камерата защрака като шевна машина. Царската бабалъчка изплува от парадния вход, следвана от придворното котило. Изтичахме напред, поставихме апарата върху статива, касетната пружина заскрибуца като въже на товарен кран. Дворцовата тайфа спря пред аналоя. Поклонник на църковния фарс г.г. софийски Стефан откри религиозната естрада с песни и венцехваления. Десетина свещеници пригласяха със свещи в ръка. Министрите свалиха цилиндрите. Докато бабалъчката се подпираше на бастуна и превиваше от ревматизъм, зет ѝ гледаше безучастно. Стефан потопи китката в купела и започна да ръси официалните лица. По това време нямаше телеобективи. За да може да снемем някого отблизо, трябваше да пъхаме апарата до лицето му. Бързо го поставихме под носа на кралицата. Върху увитата ѝ на руло коса блестеше брилянтна корона. Тъкмо Монката завъртя ръчката, и столичният полицейски пристав Васил Митович ме хвана за ревера на балтона и издърпа настрани…

Наближи краят на молебена. Стефан заръси войнишките редици, следван от Рафаил с медната котелка. Като видя апарата, насочен срещу него, негово преосвещенство ни удостои със свещената вода. Монката засне дефилирането на войсковите части. Парадът завърши с маршировка на лейбгвардейската музика, подир която подтичваха премръзнали деца. Дворцовата камарила се прибра. Площадът опустя.“

Поръчителят – кино „Глория палас“

Според Васил Бакърджиев филмовата студия „Сердика филм“ е фирмата-производител на репортажа, съдържащ два титулни и три междукадрови надписа. Първият от тях посочва „оригиналното“ заглавие на лентата – „Парада на Богоявление“, а вторият – поръчителят: „Снимки – специално направени за „ГЛОРИЯ ПАЛАС“, София“. Най-вероятно управата на киното е заръчала на Васил Бакърджиев и Симеон Симеонов заснемането на репортажа, но за съжаление, липсват свидетелства, че той е бил прожектиран върху екрана на „Глория палас“.

Открито през септември 1928 на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 24 – „до Окръжния съд”, „реномираното търговско кино „Глория Палас“ (преименувано през годините на „Глория“, „Отдих и култура“, „София“ и отново на „Глория палас“) е едно от най-известните и дълго просъществували „исторически“ кина в София. Разполагало е с 600 „кресла“, модерна електрическа инсталация и „най-добре инсталираната“ прожекционна кабина у нас – благодарение на които успява да си завоюва своя „постоянна публика“. След инсталирането на апаратурата на „Уестърн Електрик“ през 1930 е преустроено за „звукови прожекции”. Негов основател е Никола Божанов, чиято фирма „Глория палас“ развива успешна предприемаческа и търговска дейност в столицата още от 1898 г. Той е притежател и на хартиената фабрика край гара Искър. След национализацията през 1948 г. цялото имущество на фамилията е конфискувана, но през 1989 г. наследниците на Никола Божанов възстановяват собствеността си върху кино „Глория палас“ и то просъществува около пет години под същото име. Поради прекратяването на дейността му сградата днес е отдадена под наем.

Богоявление в кинопрегледите на Фондация „Българско дело“

На 1 септември 1939 г. избухва Втората световна война, на 20 януари 1941 г. българското правителство решава страната ни да се присъедини към Тристранния пакт (военно-политически съюз на Германия, Италия и Япония). Нашите войски анексират Източна Сърбия и Македония, поемат контрол над гръцката част на Беломорска Тракия. Отношението към войната както на населението от „новоосвободените земи“, така и на това в самата България не е еднозначно. За да засили влиянието си върху „народните маси“, правителството основава на 7 март Дирекцията на националната пропаганда, която има два отдела – издателски и филмов. Първият „поема стопанисването“ и отпечатването на съществувалите дотогава всекидневници „Днес“ и „Вечер“, започва издаването на вестници в „Новите земи“: „Беломорска България“ (Ксанти), „Български запад“ (Пирот) и „Целокупна България“ (Скопие).

Филмовият отдел на Дирекцията подхваща производството на кинопрегледи, чийто брой до края на годината достига 25. Те обаче излизат на екрана с емблемата на Фондация „Българско дело“, учредена на 31 март 1941 г. В рамките на тази пропагандна институция също бива обособен отдел „Филми“, който започва същинска работа (изработката на хроникално-документални ленти) през 1942 г., когато са заснети 307 обекта в цялата страна, присъстващи в 52 кинопрегледа (от № 26 до № 77), произведени в по 3–6 копия.

1942: Богоявление в София

Едно от събитията, отразено най-рано през 1942 г. и включено в кинопреглед № 28 на Фондация „Българско дело“ е отпразнуването на Богоявление в столицата. Поставеният на трето място обект (с дължина 4 мин.) показва познатия площад „Александър I“, на който са строени войскови части от Софийския гарнизон. След като излиза от Двореца, заобиколен от военната си свита, цар Борис III приема рапорта на командващия парада и прави преглед на войската, придружен от тогавашния министър на войната ген. Теодоси Даскалов. Водосвета извършва в специално издигнат павилион владиката Стефан („в съслужение с епископи и свещеници“), след което поръсва със светена вода царя, царица Йоанна, княз Кирил, княгиня Евдокия, министър-председателя проф. Богдан Филов, председателя на Народното събрание Христо Калфов, министрите, столичния кмет инж. Иван Иванов, „началник-щаба на войската“ ген. Константин Лукаш, войската и гражданите. Духовата музика засвирва и започва военният парад – командван от ген. Никола Наков, приет от царя и наблюдаван през един от прозорците на Двореца от престолонаследника Симеон и сестра му Мария Луиза. Митрополит Стефан „заедно с придружаващото го духовенство“ влиза в Двореца, „където поръси с светена вода“…

1942: Богоявление в Лом и Варна

В следващия випуск на кинопрегледа (№ 29) присъстват тържествата за Йордановден, проведени в два български града – Лом и Варна. Първият обект (1 мин.) показва многолюдното шествие по улиците на Лом, предвождано от местните първенци и състоящо се от духовници, военни и граждани… В рамките на 2 мин. и 30 сек. е вместен репортажът, заснет във Варна. И тук части на гарнизона са строени за водосвета, мярват се български и германски висши военни. Процесията се отправя към кея, откъдето кръстът е хвърлен в морето, а млади мъже скачат в ледените води, за да го извадят. И тук войската и бойните знамена биват поръсени, и тук се провежда (по улиците на града) парад на войсковите части, придружен от маршовете, изпълнени от военния оркестър… Като се знае, че три четвърти от осъществените през годината репортажи са дело на кинооператорите Георги Парлапанов, Петър Юрицин и Асен Чобанов, може да се предположи, че един от тях е бил командирован (за да заснеме празника) до крайдунавския град, а друг – до черноморската ни столица.

1943: Богоявление в София

Кинокадрите (с дължина 92 м.), включени в преглед № 81 от 1943 г., не се различават много от тези, изграждащи предишните випуски: площад „Александър I“, строените там в 10.30 ч. „представителни части от войските на столичния гарнизон“ и стрелци от германския морски флот, литийно шествие до аналоя, водосвет, извършен от Софийския митрополит… Познати са и главните действащи лица: царят, царицата, княз Кирил, проф. Богдан Филов, министри, „членовете на военната и гражданската свита на Негово Величество“, подпредседателите на Народното събрание Димитър Пешев и Петър Кьосеиванов, генералите Лукаш и Никола Наков („началникът на столичния гарнизон“), кметът инж. Иванов, депутати, духовници… Стефан I Български обхожда редиците на военните, поръсвайки ги със светена вода, не забравя да стори същото и с многобройното гражданство. Певци от катедралния хор и духовници влизат в двора на Двореца, за да осветят помещенията в сградата. След като цар Борис III поздравява военните аташета на приятелски и съюзни държави, той и царицата приемат парада, в който участие вземат български и немски войници. Накрая присъствалите на събитието софиянци се втурват към павилиона, за да си откъснат от боровите клонки, с които той е украсен…

1945: Богоявление в София

Малко повече от четири месеца са изминали от 9 септември 1944 г. – дата светла за едни и мрачна за други. Навярно затова репортажът, отразил честването на Йордановден и поместен в кинопреглед № 20 от 1945, е вместен между кадри, показващи група съветски офицери в Плевен, които разглеждат Мавзолея на загиналите за Освобождението руски воини, и такива, запечатали мигове от откриването във Видин на паметник на загиналите бойци от III украински фронт. Въпреки руската окупация новата „светла ера“ все още не е настъпила, както упорито ни втълпяваха близо половин век червените „промивачи на мозъци“. Отечеството ни си остава парламентарна монархия с цар (макар и невръстен) и регенти, с господа депутати и опозиция, с действаща Търновска конституция, с все още свободен печат… Затова и на тържеството присъстват регентите (представители на ОФ) Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, Стефан Софийски извършва водосвета, министърът на войната ген. Дамян Велчев прави преглед на войската, присъства началник Щаба на армията ген. Иван Кинов…

1947: Богоявление в София

В началото на годината България вече има нова форма на държавно управление – на 8 септември 1946 г. се провежда референдум, на 15 септември царството ни е обявено за „народна република“. На следващия ден малолетният цар Симеон II и царица Йоанна напускат страната. През 1947 г. Стефан I освен Софийски митрополит е вече и български екзарх – избран за такъв на 21 януари 1945 г. Променено е и мястото на традиционния водосвет – от площада пред Двореца на площада пред катедралния храм „Св. Александър Невски“.

В краткия репортаж (30 сек.), включен в седмичния кинопреглед № 122, и днес може да се види павилионът с аналоя; екзарх Стефан, отслужващ молебена за Богоявление; църковният хор; войниците; гражданите, струпали се върху стъпалата пред главния вход на храма; екзархът всред множеството; хората, вземащи клонки от павилиона…

Кинематографичното отразяване през годините на един от най-древните християнски празници – Богоявление – е част (макар и скромна) от историята на българското кино, която трябва да се знае и помни.

–––

[1] Джулиано Кора (Giuliano Egidio Cora, 1884–1968) – пълномощен министър в София от 1931 (назначен е 29 декември 1930) до края на 1934 г. Мисията му в България не се оказва особено успешна, дипломатът не демонстрира своята енергичност и инициативност, не разкрива напълно притежаваните от него интелектуални дарби и политически качества. Прегледът на дипломатическата му кореспонденция от София не говори за особена ангажираност и активност от негова страна (140 години отношения между Италия и България. Дипломация, икономика, култура (1879–2019). Съставителство и редакция – Стефано Балди и Александър Костов. София, Издателска къща „Тендрил“, 2020).